— Господи, каква каша! — покри лицето си е ръце и зарида с тих глас тя.
Боцманът стисна зъби, целуна Йоланда по челото и се изправи. Прекрачи и уви ръце на руля с взор вперен в дъното на нощта. Не отрони ни дума.
Притаен под парапета в основата на квартердека Псето изчака острите думи между Йоланда и Хлапето да заглъхнат, след което се изстреля към капитанската каюта.
На разсъмване мълвата за дуела се разнесе като чума и до изгрев-слънце зарази целия екипаж. По заръка на капитана Псето побърза да раздуе, че двамата ще се дуелират за сърцето на Йоланда.
Когато кръгът около двамата се заключи, Хлапето и боцманът се отдалечиха на няколко ярда един от друг и извадиха шпагите си. Йоланда умоляваше със сълзи на очи ту Хлапето, ту боцмана да се вразумят, но в замяна получаваше обяснения изковани от длетото на мъжката чест.
Палубата изведнъж се превърна в кипящ мравуняк, а моряците не спираха да се надумват и да залагат кой ще спечели дуела. Предвид биографията на боцмана, всички залози клоняха към негова победа, само двама-трима се осмелиха да заложат за Хлапето.
Тъкмо когато Пааво Коси хвана езика на камбана, за да даде началото на спектакъла, гласът на капитана изпълни въздуха е пламъци:
— О, демони от тъмнината! Стадото остана без пастир за ден и… Виждате ли, госпожице Йо, Вие само потвърждавате поверието, че жена на борда носи единствено нещастие.
— Умолявам ви, капитане, преустановете това безразсъдство! — от уморените ѝ очи извираха горчиви сълзи. — Моля ви е цялата си душа!
— Митс — подвикна капитанът. — Кукувица ли ти изпи мозъка? Да се дуелираш със сополанковци!
— Знаеш, че честта е това, за което живея — отвърна с твърд глас боцманът.
— А ти, наивен, самонадеян и лекоумен сополанко! — погледна към Хлапето капитанът. — Не умееш да си служиш с вилица, а си тръгнал да се мериш с врял и кипял пират! Нима не подозираш, че подобна дързост би ти причинила или болезнена смърт, или пък да те покрие с вечен срам?
— След малко като го пробода в сърцето, ще видим, кой е сополанко и кой е врял и кипял — размаха неловко шпагата пред себе си Хлапето.
— Прекалената самоувереност не е нищо друго, освен компенсация от липсата на душевен и физически потенциал! — ухили се ненадейно капитанът. — Въпреки това, дързостта ти поражда у мен една… смесица от обожание и ненавист.
— Хайде — защураха се назад-напред краката на Хлапето. — Покажи какво умееш!
Йоланда се отскубна от обсега на Псето и застана между боцмана и Хлапето.
— Престани най-сетне, Исо! Това не е игра! — вдигна тя поглед. — За бога, капитане, умолявам ви да спрете това безумие. Моля ви! Моля ви! Моля ви!
— За бога! За бога! За бога! — изцвили капитанът. — Нищо не мога да сторя, госпожице Йо, защото не Аз, не бог, а дяволът е този, който е решил един от двамата да не види никога повече блясъка на златото.
— Моля ви… — подкосиха се краката ѝ и Псето я подхвана да не падне. — Моля ви…
Заметнат е чаршаф през рамото, капитанът изглеждаше досущ като римски император. Щом ръцете му укротиха тълпата, гласът му проехтя:
— Нека дуелът започне сега, джентълси!
Възгласите на пиратите се изстреляха и пукнаха като фойерверки във въздуха. Йоланда зарови лице в ръцете си и започна да плаче. Капитанът размахваше канче с ром и не преставаше да се хили.
Дуелът не продължи дълго. Приближавайки собственото си нещастие, Хлапето на няколко пъти се опита да атакува. Боцманът дори не използва шпагата си, за да отбие необмислените му атаки, а просто умело ги избегна с тяло. После влязоха в кратка схватка, която завърши с изхвърлянето на шпагата на Хлапето далеч от него.
— Убий го! Убий го! Убий, кучия син! — крещяха зиналите усти на пиратите.
Шпагата на боцмана изрева пред пораженческия поглед на Хлапето и му издълба плитка резка в рамото, която бързо обагри ризата му в аленочервено.
— Подарявам ти живота, Хлапе — захвърли шпагата си пред разочарованите погледи на главорезите боцманът. — Нека белегът на рамото ти напомня, че човек винаги може да направи своя избор и да… прости!
Стена от гняв се изправи пред Хлапето.
— Така ли ще свърши всичко? — възропта Гал О’ Гор.
— Що за дуел е това! — размахваше юмрук мистър Камън. — Загубих два шилинга, заради тоя женчо.
— Хлапето трябва да понесе наказание за дързостта си — прокара пръст по врата си Черепа.
— Да му дадем урок! — режеше въздуха с куката стърчаща от дясната му ръка Пасѐ Д’Ериш.
След секунди отвсякъде полетяха предложения примесени с пушещи ругатни: