— Котешки езици по гърба на мерзавеца!
— Да го влачим под кила, докато бебешко му лице не стане като крокодилска кожа от раковините по корпуса!
— Разходка по дъската!
Притиснат до гротмачтата, Хлапето въртеше стреснатия си поглед към този, който поемаше инициативата.
— Потене! Потене!
— Да го заточим на безлюден остров!
— Да го обесим на нока!
— Да поязди испанско муле!
— В чувала и на акулите!
— Законът на Моузес!
— Глътката на дявола! — изкачи се над всички останали гласът на боцмана. — Нека докаже колко струва!
— Глътката на дявола! Глътката на дявола! — започнаха хорови скандирания.
Капитанът им махна да замълчат и взе думата:
— Виждам, че ферментацията на идеи изпари своя бистър еликсир. Нека бъде „Глътката на дявола“, но знайте, че този, който се справи с капризите на това предизвикателство, се превръща в мой брат, а всеки, който е враг на мой брат, е и мой враг! Ако Хлапето избегне тленната си смърт, давам капитанската си дума, че от тук нататък косъм няма да падне от мустака му.
Госпожица Йоланда в началото се зарадва, че Хлапето остана живо и скочи в прегръдката на боцмана, за да му благодари. Когато обаче всички приеха неговото предложение, тя заблъска с малките си юмручета по гърдите му, търсейки му обяснение. За да я успокои, той я дръпна настрана и кротко ѝ обясни, че всички други наказания биха причинили болка и дори смърт на брат ѝ.
Докато Псето и Пасѐ Д’Ериш приготвяха бъчвата, останалите пирати се скупчваха на групички и си пробутваха един на друг въпроса: „Защо по дяволите Йоланда плаче и се радва хем за единия, хем за другия?“. Някой подхвърли, че все още се намирала в състояние на решение на кой от двамата да даде тялото и на кой душата си. Думите на поддръжниците на въпросната теза веднага я заклеймиха като повлекана. Други обаче предположиха, че истината се крие пред очите им, но те не могат да я видят, не защото им липсва въображение, а защото им липсва ром, който да подпали въображението им.
Когато напъхаха Хлапето в бъчвата, те му набутаха бамбуковата тръба в устата и потопиха главата му под водата. Над бъчвата обаче сложиха един капак с малка дупка на ръба, откъдето се провираше тръбата. После върху капака се накачулиха трима дебели пирати, за да отрежат мераците на Хлапето да изскочи при провал.
Вятърът изведнъж загуби своята мощ. Платната увиснаха, а вълните легнаха. На борда настъпи гробна тишина, разкъсвана само от хълцанията и подсмърчането на Йоланда, която плачеше на гърдите на боцмана.
Псето почука на бъчвата и изля наведнъж рома в тръбата. Никой не смееше да гъкне. След секунди бъчвата се разтресе, капакът се размърда и пръски вода се плиснаха по палубата. После замря. Когато се разтресе за втори път, някой от тълпата не издържа и даде воля на гнева си, за да даде началото на нова порция закани:
— Мри, мръсна гад такава!
— Хубаво се нагълтай със солена вода, нещастнико!
— Адът те очаква, Хлапе!
— Направете нещо, моля ви! — ръцете ѝ не смогваха да отпращат сълзите и едновременно с това да бият боцмана в гърдите. — Моля ви! Моля ви! Моля ви!
Боцманът тъкмо тръгна към бъчвата, когато тя спря да се клати. Пиратите един по един прекратиха бесния си лай и на борда отново се възцари тишина.
— Брой до сто, Псе — рече капитанът.
— Всичко е наред — опита се да я приюти в прегръдката си боцманът, но тя му се изплъзна. — Жив е!
— Как разбрахте? — тревожните ѝ очи потърсиха неговите. — Лъжете ме, нали?
— За бога, милейди! Успокойте се! — издърпа я към себе си боцманът. — Повечето, когато започнат да буйстват, от паниката издърпват или избутват тръбата нагоре, а щом тръбата е още там, значи все още диша през нея.
— … 96, 98, 99, 100 — сви палеца на лявата си ръка към другите пръсти Псето.
— Отстранете капака! — нареди капитанът.
Псето изчака пиратите да слязат от капака, след което го изрита. Никой не смееше звук да обели. Тъкмо когато първите се престрашиха да надникнат в бъчвата, Хлапето изскочи рязко от водата с крещящи за глътка въздух дробове.
— Исо! — затича се и Йоланда го загърли в прегръдката си. — Защо ми причиняваш това?
Капитанът ръкопляскаше.
— Не знам как го стори, но ти успя, Хлапе — рече той. — От днес нататък твоите неприятели не са мои приятели. Изправяме се пред повод за празненство, джентълси. Псе, ром на корем за всички! Нека бъде пир!
Осма глава
Заровете на лъжеца
Преди ромът да потече в нетърпеливите им гърла, капитанът държа пламенна реч за живота и смъртта, завършвайки с една от сентенциите си: „Животът е гарсонът, който ти взема поръчката, а смъртта е бирникът, който ти носи сметката!“.