— Нима койката не е твърде… широка — сграбчи го тя за ръката — за такова крехко създание като мен?
— Няма пладне, милейди! — усмихна се той.
— Да, да — хлъцна тя. — Алкохолът е най-лошият съветник на жената! Или поне така твърди капитанът!
— Внимавайте със стъпалата!
Хлапето вече се радваше на симпатиите на капитана, а ромът му помогна да изясни отношенията си с боцмана. След мъжки разговор, двамата си стиснаха ръцете и ознаменуваха събитието с няколко канчета ром.
Взел здравословната си дажба, капитанът се оттегли в покоите си в ранния следобед. Алкохолната оргия обаче продължи да се вихри е пълна сила през целия ден.
На здрачаване Псето продължаваше да марширува с канче в ръка и да си търси бъбриви събеседници. Той се спря до Пасѐ Д’Ериш и дърводелеца, които стояха един до друг, но не си говореха.
— Gee’s yerclaik, loons? (Какви са клюките, момчета?)
— Кой си ти? — пулеше се дърводелецът срещу слънцето.
— А ти кой си? — попита го Псето.
— Аз ли кой съм?
— Ти? — посочи го Псето.
— Ама аз първи попитах…
— А аз пък първи си го помислих.
— Ти си онзи, нали?
— Кой? — попита Псето.
— Псето — отвърна дърводелецът.
— От Абърдийн — допълни Псето.
— Ян Стоунец съм — рече дърводелецът. — Холандец!
— Frogiarider! (Холандец!) — отмери го Псето с пренебрежителния си поглед.
— Но…
— Какво?
— Не съвсем.
— Какво не съвсем?
— Месец преди да се родя, майка ми Анеке Стоунец преминала английския канал и се озовала в Лондон. Проплакал съм в една съборетина близо до Севън Дайълс, там, където Литъл и Грейт Ърл стрийт, Литъл и Грейт Уайт Лайън стрийт, Литъл и Грейт Сейнт Андрюс стрийт и Куйн стрийт се събират в една точка.
— И оттогава винаги си гладен… — рече Пасѐ Д’Ериш.
— Израснах в един от най-покварените квартали на Западен Лондон, Сейнт Джайлс, но не се хваля, че познавам мизерията във всичките ѝ варианти.
— Свърталище на ирландски пияници и проститутки! — заклати глава Псето.
— Един ден обаче се случи да помагам на един дърводелец близо до Олдгейт в Източен Лондон — вдигна и развъртя ръце пред погледа си Ян Стоунец — и тогава сръчността предначерта съдбата ми.
— Плямпаш като… хрокни! — рече Псето.
— Кокни — поправи го дърводелецът.
— Може да си се отделил от утробата на беднотията, но — подуши го Пасѐ Д’Ериш — тая твоя смрад…
— Първо станах калфа, после си стъкмих собствен дюкян — продължи Ян Стоунец. — Скоро обаче онези мерзавци ме вербуваха да плавам под адмиралтейски флаг. Там научих устройствата на всички ветроходи и ей ме тук сега от правилната страна на закона.
— Холандец ли си — заклати глава Псето, — миналото ти ще се влачи зад теб като тенекиена кутия!
Въпреки че хранеше силно и здраво тяло, в погледа на дърводелеца достатъчно красноречиво се четеше, че той не принадлежеше към расата родена да воюва. Чертите на широкото му лице — правилният нос, дебелите устни и вдлъбнатите скули, загатваха за вродена боязливост. От голямата му глава стърчеше остра като борови иглички коса. Прогорялата кърпа на челото му събираше стичащата се пот. А от опушването на трюмовете дрехите му ужасно воняха на сяра.
— Холандците са най-великите мореплаватели! — замижа той с усмивка на добронамерен идиот.
— Я не ми се прави на умен — сряза го Пасѐ Д’Ериш.
— А кой е открил Австралия, а? — ядоса се гласът на дърводелеца. — А Великденските острови? А…
— Тая сяра ти е изпила мозъка, Янси — почука Пасѐ Д’Ериш с показалец на слепоочието си.
— Слушайте, момчета — танцуваше окото на Псето ту към Пасѐ Д’Ериш, ту към Ян Стоунец. — Вместо да се дърлите като докери, да вземем да метнем заровете на лъжеца и ако един от вас двамата загуби, ще си разплетете езиците за това, което се случва тук на кораба с вашата дружина.
— А ти откъде знаеш, че нещо се случва, Псе? — извърна рязко поглед Пасѐ Д’Ериш към дърводелеца.
— Гроб съм! — кръстоса пръсти пред устата Ян Стоунец. — Не съм отковал ни дума!
— Е? — попита Псето.
— А ако загубиш какво ще ни предложиш? — премляска тютюна в устата си Пасѐ Д’Ериш.
— Ако загубя, ще ви дам по два дублона.
— По два дублона, викаш, а? — сбра вежди Пасѐ Д’Ериш и проточи мазна плюнка в краката си.
— Давай, давай заровете! — буташе думите една през друга алчният език на Ян Стоунец.
— Мятаме по веднъж — бръкна в джоба си Псето и изкара една шепа зарове.