— Дай да видя дублоните! — избута заровете и скръсти ръце на гърдите Пасѐ Д’Ериш.
— А ти ще ми изпееш ли половината от тайните ви?
— Хайде, хайде — рече Ян Стоунец. — Няма да ни излъже, я!
Тримата изгълтаха останалия в канчетата си ром и пуснаха по пет кокалени зарчета в тях. Щом ги раздрънкаха добре, те захлупиха канчетата пред себе си. После и тримата предпазливо ги надигнаха, за да видят какво говореха заровете. Псето имаше 2 тройки, 2 четворки и 1 шестица. Пасѐ Д’Ериш 1 единица, 1 четворка и 3 петици. Ян Стоунец 1 двойка, 1 тройка, 2 четворки и 1 шестица.
— 2 тройки — отвори играта Псето.
— 3 тройки — покачи веднага Ян Стоунец.
— Ye wee slee-dug! If ye dee nat leuk lyke ae bitty o’ ae swick! (Ах, ти, хитрец такъв!) Май малко мошеник си падаш!) — размаха пръст пред лицето му Псето.
— Дери? — подкани го Ян Стоунец.
— 4 тройки — включи се Пасѐ Д’Ериш.
— Mony ae pukkul makks ae mukkul! (Капка по капка вир става!) — наклони се Псето в опит да зърне заровете му.
— Стига си дърдорил на тоя клоунски език, а обявявай, Псе! — почеса се с куката по бузата Пасѐ Д’Ериш.
— Ами… — избърса потните си слепоочия Псето и дълбоко си пое дъх — 5 четворки.
— Лъжец! — закова го Ян Стоунец.
— Открийте заровете! — рече Пасѐ Д’Ериш.
— Няма как да има 5 четворки по заровете, Дери! — разкри изгнилите си зъби в саката усмивка Ян Стоунец.
— Млъквай! — цапардоса го с поглед Пасѐ Д’Ериш.
Псето вдигна канчето си, откъдето се показаха 2 четворки. Когато Пасѐ Д’Ериш вдигна неговото, оттам ги гледаха още 2 четворки. Ян Стоунец започна да се върти неспокойно и да се чеше по врата.
— Канчето, Холандецо! — подкани го Псето.
Когато Пасѐ Д’Ериш видя петата четворка, той се изправи рязко и замери дърводелеца с канчето си.
— Идва ми да ти издърпам езика с куката и да го отрежа — изграчи той.
— Амааааа… — сбърчи уста Ян Стоунец.
— Wrong spy, matey! (Грешно предположение, друже!) — потупа го Псето по рамото. — …Bit ye dinno be stunkit we me! ’Tis nae loss, fin ae freen gits! (… Но ти се сърди! Не е загуба, когато приятел печели!)
— Мислех, че ни мами, Дери — изправи се Ян Стоунец и размаха ръце. — Пусти 5 четворки!
— Мисля, че спечелих честно и почтено, така че започвайте да чуруликате — рече Псето.
— Когато падне нощта — изсумтя Пасѐ Д’Ериш, — ела в трюма до кацата с катран. Там ще се окичиш с наградата, Псе!
— До кацата с катран!… Ако сте решили да ме направите за посмешище, като ме омацате в катран и ме поръсите с перушини, да знаете, че няма…
Псето се обърна назад, за да види, как готвачът и дърводелецът се шмугнаха през вратата под квартердека.
Преди да се спусне към трюма и да се упъти към уреченото място, Псето напъха гълито в чорапа си. Когато стигна до мъждукащата светлина, лицата на Черепа, мистър Камън, Гал О’ Гор, Ян Стоунец и Пасѐ Д’Ериш едно по едно започнаха да изплуват от тъмнината.
— Защо по дяволите сте се събрали? — попита разтревожено Псето.
— Ами то… всеки иска да го види — отвърна Гал О’ Гор.
— Да го види, викаш! — огледа се Псето.
— Млъквайте! — надигна глас Черепа. — Стъпвайте тихо и си дръжте езиците мирни. Ако някой провали представлението, ще му откъсна главата като на кокошка.
Петимата се наредиха в редица и запристъпваха по стъпките на Черепа, който ги поведе през мрака със свещ в протегната си ръка. Минаха покрай буретата с барут, прескачаха каси, чували, сандъци и празни бутилки. След още няколко препятствия се изправиха пред преграда.
Черепа вдигна фенера.
— Да не съм чул ни гък — просъска той.
— Хайде, Псе! — посочи му Пасѐ Д’Ериш тънкия сноп светлина, преминаващ през цепнатина в дървената преграда. — Ти си първи!
— Какво съм първи? — взе да върти глава Псето. — Какво по дяволите трябва да сторя?
— Не виждаш ли дупчицата в стената? — прошушна Ян Стоунец. — Пробих я преди ден!
Псето предпазливо се наведе и провря боязлив поглед през цепнатината.
— Но това е сес… — рече той и замлъкна.
— Айде, махай се вече оттам! — избута го Черепа и се нагласи на неговото място.
— Госпожица Йоланда! — изломоти с неразбиращ поглед Псето. — Разгръща някаква книга.
— Сега плюнчи страниците, но след малко ще започне да се разпряга, за да си тури нощницата — рече мистър Камън. — Първо роклята, а после и… корсета…
— Мустакът ти пак се накокошини като перушината на разгонен петел — ухили се Пасѐ Д’Ериш.
— Не знам какво ще дирим на онзи остров — изправи се Гал О’ Гор и разтърка очи, — но мисля, че истинското съкровище е заровено между кълките ѝ.