— О, как искам да пусна котва в нейната лагуна — залепи око на дупката Ян Стоунец.
— Аз пък — да се покатери на гротмачтата ми — изфъфли Гал О’ Гор. — Флагщокът ми направо рипа, рипа.
— А аз да намъкна оръдието си през… амбразура ѝ — къкреше похотта в очите на мистър Камън. Псето изтласка Ян Стоунец и закова крака пред малката цепнатина, разделяща двата свята.
— Госпожица Йоланда е изискана дама — смръщи вежди той, — не можете просто така да…
— Получи си наградата, а сега се разкарай оттам, докато не съм изкарал и другото ти око — Пасѐ Д’Ериш улови ризата на Псето с куката и го издърпа настрани, за да се намести пред малката дупчица в стената.
Шум от дъното на трюма накара всички да се обърнат и да изкарат оръжията си. Когато тромавите стъпки се отправиха към преградата, Черепа пристъпи напред и вдигна свещта. След още няколко крачки блещукащата светлина озари лицето на боцмана. Той вървеше уверено, вперил поглед напред, сякаш светът около него не съществуваше.
— Крази Мист! Гъъъъър… — изръмжа той.
— Боцман, ние такова… — започна Псето. — Не е това, което си въобразяваш, Боцман. Аз никога не бих…
— Просто опушваме трюма със сяра — подуши въздуха Ян Стоунец.
Но боцманът не спря до тях. Той ги подмина и продължи да крачи в тъмнината все така уверено между каците и сандъците, без да се блъсне или спъне в нищо.
— Какво по дяволите… — извърна суров поглед Черепа към Псето.
— Ами… — подхвана Псето. — Боцманът става вечер и ходи назад-напред, без да се блъска в нищо и без да падне зад борда. Вярно, очите му зяпат, ама нито говори, нито нищо. И на сутринта нито помни, нито нищо.
— Айде, пръждосвайте се оттук! — озъби се Черепа. — Без теб, Псе — заби той пръсти в рамото му. — Ти остани да си похортуваме.
Псето се наведе към дупката, но острието от камата на Черепа, опряно в гърлото му, го принуди да се изправи.
— Добре де — отмести се той. — Твой ред е!
Черепа се навря в лицето му и изпусна отровния си дъх в ноздрите му. Вената на челото му помпаше кръв. Треперещата му брадичка набираше скорост.
— На глупак ли ти мязам, Псе? Какво търсеше да кажеш с „това не е ли сее…“, а?
Изпращайки сигнали на пълна уязвимост, Псето като че ли се смали с една глава.
— Needna grush life oot o’ me, sae ye deenal Ye’m sae strang, ae rock-lyke gia’t! A’m sae waikish — ae wedder aman’ ae dizzen o’ hoggies ontae heat. (Не ме убивай! Ти си толкова силен — планина от мускули, а аз толкова слаб — скопен овен, сред дузина разгонени пръча.)
Черепа натисна ножа и на врата на Псето се появи малка червена точка кръв. Оскъдната светлина подчертаваше мимиките на дяволското му лице.
— Бля! Бля! Бля! — изграчи той. — Ако не търсиш да те обеся на дебелото ти черво, сега ще ми изпееш всичко. За капитана и боцмана. За Хлапето и апетитната госпожичка. И най-вече за съкровището, съкровище мое!
Псето внимателно отмести ножа от врата си.
— Weel-a-weel, jiss ye be tranquil eneuch, ye Skull! Canna blaa ye bliddy wirds wi ae blad upo me hause-pipe, A wull not! (Добре, но първо се успокой, Череп! Не мога да плямпам с острие опряно на гръцмуля ми!)
Девета глава
Йоланда отваря дума за съкровището
Когато на идната утрин капитанът се появи на квартердека, боцманът и Тод Фъштън вече обхождаха хоризонта с далекогледите си. Въпреки недоверието, което витаеше из въздуха, между лицемерните думи двамата намираха начин да се закачат и по темата за предстоящите събития. Капитанът също се включи в беседата.
Предвид факта, че „Рагнарок“ умело яздеше вълните, Тод Фъштън предположи, че до заник-слънце щяха да видят бреговете на остров Карукера. Скалъпи им една карта с удобните за акостиране заливи, дълбочината в постъпите към тях и опасните рифове около острова. Обясни им, че Карукера не се обитава от хора и че преобладаващият равнинен терен помага за лесното му прекосяване. Каза им, че от хълмовете се спускат множество реки, които прорязват целия остров, че изобилства от пернат дивеч, но че дърветата не раждат плодове. Предупреди ги за отровните змии и за това, че от време на време на острова акостират и кораби на кралския флот, за да попълнят запасите си със сладка вода.
Капитанът пусна обръч гъст дим и се закашля. Когато димът се разсея, погледът му прихвана появилата се на палубата госпожица Йоланда. Наивната усмивка на боцмана го накара тежко да въздъхне:
— О, демони от тъмнината!
Появата на младата дама веднага провокира верижна реакция в мускулите на Тод Фъштън. Спазмите тръгнаха от лицето и завършиха във вдървените му крака.