— Мисля, че е крайно време да си побъбрим с госпожичката за съкровището! — застърга грубият му глас. — И въобще не ме е грижа за вълненията и любовните трепети на някои хора от екипажа!
— Хъм… — засмука пушек от лулата си капитанът. — Защо си позволил суровият начин на живот да те превърне в животно, друже Тод?
— Струвам хас единствено да намерим съкровището и аз и хората ми да получим полагащия ни се пай. След това…
— Властта е опиат, към който човек, лесно се пристрастява. Недостатъкът ѝ е, че страничните ѝ ефекти те убиват твърде бавно, но… мъчително!
— Не е време за дървена философия! — сочеше с режещия си поглед към младата дама Тод Фъштън.
Капитанът съзря неспокойните очи на боцмана и пристъпи към парапета.
— Добро утро, госпожице Йо — кимна ѝ той. — Бихте ли ни подарили няколко минути от живота си?
— Трябва да притиснем тая малка досадница, за да не скрие нещо важно — изсъска Тод Фъштън.
— Не е лошо да отсяваш приказките си, когато говориш за почтена дама — рече през стиснатите си зъби боцманът. — Защото мисля, че вече прекрачи границата.
— Митх!!! — зейна в противен израз устата на Тод Фъштън.
Капитанът привика боцмана встрани и след като изпусна дима от устата си рече:
— С всяка нова любов идва нова надежда да намериш липсващата от теб част, онова последно зрънце от пъзела, което нарежда картината на живота. След всяка голяма любов обаче, идва и голямото разочарование, чиято звучна плесница дълго време стои отпечатана на бузата ти. Като мъже и аз, и ти, добре знаем това, но въпреки всичко повтаряме тази грешка отново и отново, и отново…
— Но, Кептън…
— Нима дълбоките корени на аргументите ми не са проникнали във всички слоеве на човешката история?
— Тод Фъштън се държи с нея като с… уличница.
— Митс!
— Тя е от благородно семейство!
— Бидейки в състояние на емоционална обремененост, по-скоро приличаш на разгонен котарак, а не на първи помощник. Мисля, че ще е най-добре за всички ни, ако оставиш само двамата с Тод Фъштън да разговаряме с госпожица Йо.
— Но аз…
— Пийни ром, усмири мисли и намери начин да пребориш демона в себе си. На острова ще ми трябва старият Боцман, онзи с остър като бръснач ум, а не влюбен до уши инфантил!
Боцманът сведе глава.
— Не мога да изкореня бушуващите в мен чувства, но ти давам дума, че от утре ще си имаш стария Боцман.
— Върви, Митс! Върви! — изпрати го капитанът с потупване по рамото.
Когато боцманът засече Йоланда на стълбите, той умело прикри душевната си болка с артистична усмивка. Кимнаха си и тя продължи нагоре. Слънчевите ѝ очи сияеха от щастие. Усмивката разкриваше еуфорията в душата ѝ.
— Как спахте, госпожице Йо? — попита с бащинска загриженост капитанът.
— Великолепно, капитане!
— Радвам се, че бързо сте отмили лошото настроение от вчера! Припкате като импала, а от гласа ви струи разкош и очарование с аромат на горски теменужки!
— Дори сънувах нещо много красиво.
— А знаете ли какво всъщност представлява сънят?
— Какво?
Капитанът ѝ подаде ръка и я поведе към Тод Фъштън като на бален прием.
— Сънят е огледалното отражение на реалността, но също така и люпилня на мечтите. Именно в съня мечтите придобиват форма, отделят се от покварата на душата и заживяват свой собствен живот.
— А… кошмарните сънища?
— Това, драга ми Йоланда, е изпитанието, на което те подлага дяволът, защото силата въобще не е тук — демонстрира мускулите на дясната си ръка капитанът, — а ето тук — почука той на слепоочието си. — Всеки еротичен сън може да завърши със сладосластни стонове, но също така може да се превърне и в кошмарна реалност. Всеки сън пък, в който плачете, може да ви покаже пътя към щастието, а такъв, в който сте материално беден — как да тънете в душевен разкош. Всичко зависи от силата на мисълта, госпожице Йо.
— Наредили сме ти няколко въпроса, госпожичке — натресе се в разговора им Тод Фъштън.
— О, да — рече Йоланда. — Очаквах този разговор.
— Разкажете ни всичко, което пазите за съкровището, госпожице Йо — рече капитанът. — Желателно е да не криете нищо от това, което знаете, защото така или иначе заедно ще преминем през изпитанието да го намерим, а изненадите няма да са добре приветствани от никой на борда.
— Истината е, че не нося много информация за съкровището на капитан Суейн.
— Госпожичке… — изръмжа Тод Фъштън. — Това не е игра на кукли!
— Но пък ще ви разкрия всичко, което знам — завъртя тя игриво чадъра над главата си. — Надявам се да съм ви от полза, защото искам всичко това да свърши час по-скоро и да си отида жива и здрава у дома.