— Открих ви хрисима като монахиня — зарови нахапания мундщук на лулата в потръпващите си устни капитанът, — а по всичко личи, че ще ви върна у дома, огризала забранения плод до дръжката!
Йоланда приклекна и сбърчи носле срещу капитана.
— Слушаме те — подкани я Тод Фъштън.
— Ейвън Суейн е странен и потаен — започна тя. — Човек обичащ да прекарва голяма част от времето си в суета. Поддържащ негов си стандарт на живот, той дори не сядаше на гърнето, без да си сложи перука обилно поръсена с бяла пудра.
— По-пъстри от дъгата, очите му умело прикриват свенливия му характер — добави капитанът.
— Подложено на разрушителната сила на слънцето, лицето му се възползваше от привилегията буквално да бъде… поливано със скъпи френски лосиони.
— Носът му по-остър от кливер е трениран да подуши метеж през процепите на каютата.
— Не правеше компромиси с гордостта си, а съвестта му не търпеше упреци — продължи Йоланда. — Тези, които се опитваха да подринат авторитета му или да се противопоставят на капризите му, най-често се озоваваха на върха на шпагата му. Изключително много държеше на вътрешния ред и на правилата, създадени от самия него. Сурово наказваше всеки опит за погазването им.
— Кучият му син владее поне пет езика и пази изключителни познания в морското дело!
— Знам също, че е роден в Испания, но е отраснал в разкоша на аристократичната прегръдка на Англия — размаха ветрилото пред лицето си Йоланда.
— За да се дуе като пуяк и разнася своята пошла изисканост по всички континенти — начумери се капитанът.
— Че по настояване на биологичния му баща, в чиито вени е текла благородна нормандска кръв, майка му, испанската дукеса на Гандия…
— Исабела дел Надал Ретина де Росарио Ана-София Абигейл де Алма инкрустирала към имената му и това на крал Суейн Раздвоената брада, който някога управлявал Норвегия, Дания и Англия. За жалост лицето на контето от Бристол не е достатъчно залесено, за да култивира подобна двуостра брада, но пък амбициите на алчния мерзавец…
— Та вие го познавате по-добре от мен!
— Няколко години сме търкали заедно токове по палубата на служба при капитан Анн Ван Сопо.
— А аз го познавам още от времето, когато чичо ми Франки Дичет служеше като комодор от кралския флот.
— Не сме се сбрали да разплитаме роднинските ти връзки — изплющя на палубата една кървава плювня Тод Фъштън. — Карай по същество и не ми губи времето със словесни буламачи, коконо!
— Тоди, приятелю, защо не оставиш думите да узреят и тогава да ги откъснеш. Суровите могат да те задавят — рече капитанът. — Продължете да крачите по крехките спомени от своето битие, госпожице Йо!
— Капитан Суейн не обичаше да споделя с мен нищо, що се отнася до служебните му задължения. Дочувах обаче разговорите му с… Никълъс Чуприс.
Кратката ѝ пауза успя да изнерви и двамата ѝ събеседници, но този път пръв не издържа капитанът.
— И…
— Това, което разбрах — премина гласът ѝ в шепот, — е, че от всичко заграбено, това, което е заровено на остров Карукера, е… изключително ценно.
Алчните очи на Тод Фъштън лумнаха за приказни богатства. Дланите му се откриха и започнаха да се потриват една в друга. Устата му нямаше търпение да закове жилавия въпрос към дупката в корпуса на покварената му душа:
— И колко злато е скрил на проклетия остров?
Вятърът разхвърли буклите ѝ и тя се обърна към бакборда, за да не позволи на порива да ѝ отмъкне шапката.
— Местата трябва да са четири, но колко точно злато… не мога да знам — отвърна тя.
Капитанът заби поглед в дупето ѝ, но бързо се наложи да го изкорени оттам.
— Четири! — повтори разсеяно той.
— Колкото каза и Михт — рече Тод Фъштън.
— Не съм абсолютно сигурна, но мисля, че ставаше дума за съкровищата на… инките.
— Наследството на инките! — освести се капитанът. — Преди близо 200 години, вицекралят на Перу Франсиско Алварес де Толедо екзекутирал последния им император Тупак Амару, а главата му забучил на кол на площада в Куско. Историята добре помни, че проклетите испански мерзавци плячкосали цели планини от злато, платина и скъпоценни камъни.
— Хъмм… — замисли се Тод Фъштън.
— Дори да натрупам накуп всички думи, които знам — заклати глава капитанът, — пак няма да мога да опиша несметните богатства на Инкската империя.
— Преди време ударихме няколко претъпкани испански галеона близо до Антигуа с много сочна плячка — начумери се Тод Фъштън. — Вечерта пирувахме като за последно, а на сутринта установихме, че четирима от екипажа ги няма, барабар с няколко от сандъците, върху които се мъдреха издълбани някакви маймунски знаци.