Выбрать главу

— Така, Тоди — размачка потния си врат капитанът. — Спомените ще изплуват в главата ти като удавници търсещи за какво да се хванат.

— Капитан Суейн изобщо не изглеждаше бесен — заби с юмрук по главата си Тод Фъштън. — Изиграл ни е, като е отровил съзнанието ни е ром!

— Твърдиш, че има помагачи, така ли?

— Вероятно!

— Съмнявам се вълк е такава дебела кожа на врата да дели кокала с някой!

— Дочух и за проклятието — вметна Йоланда.

— Проклятие?! — разтресе се Тод Фъштън.

— Проклятието на Шибалба — повдигна рамене и вежди едновременно Йоланда.

— Проклятието на какво? — жилите по врата на Тод Фъштън се стегнаха и издуха.

— На… Шибалба — повтори тя.

— Кучият му син! — изруга капитанът. — И що за проклятие е това? Шибалба!!!

— Изплюй отровата, госпожичке! — огънят в очите на Тод Фъштън отново се разпали.

— Знам, че ще прозвучи налудничаво, но дочух, че който види съкровището ще… ослепее — замаха още по-енергично с ветрилото тя и пушекът от лулата на капитана отиде право към Тод Фъштън.

— Сигурно е искал да каже — разтърка очи Тод Фъштън, — че златото е толкова лъскаво, че ще ни изпепели очите?

— Нищо подобно — изведнъж изражението ѝ стана тревожно. — Според мен думите му носеха посланието, че всеки, който зърне съкровището, ще го застигне проклятието на Шибалба и ще изгуби зрението си завинаги.

Тод Фъштън звучно предъвка тютюна, който издуваше дясната му буза.

— Не вярвам в тия небивалици — рече той. — Магии, проклятия, измишльотини някакви! Опитва се да ни сплаши! Да ни прави на балами!

— А какво имаш да ни разкриеш за загадките около заровените съкровища? — попита я капитанът.

Крехките ѝ рамене подскочиха.

— Какви загадки? — попита на свой ред тя. — Нямам никаква представа, за какво говорите.

— Както и да е, госпожице Йо — махна ѝ е ръка капитанът. — Като му дойде времето, ще разберете.

— Надявам се това да е час по-скоро! — приклекна с лек поклон Йоланда. — Капитане!

— Госпожице Йо! — погледът му я изпрати до стъпалата.

— Мис Дичет — избоботи Тод Фъштън.

— Чувай, Тод — рече капитанът. — Преведи хората си в готовност. Престои ни най-съдбоносната среща с историята. Предусещам, че следващите няколко дни ще осмислят съдържанието на човечеството.

— Вероятно ще стигнем Карукера по тъмно.

— За да няма неприятни изненади, ще слезем на брега чак сутринта.

— Разбрано — отвърна Тод Фъштън.

— Намираме съкровището с цената на всичко, а кой ще ослепява и кой не… не е моя работа!

— Нито пък моя! — изръмжа Тод Фъштън.

— Нека утрешният ден ни донесе злато и слава или шест фута пръст!

— Нека утрешният ден ни донесе злато и слава или шест фута пръст! — изхрипа в отговор Тод Фъштън.

— Тод Къни Фъштън!

— Кептън!

Тод Фъштън кимна, след което с бодра крачка се отправи към стъпалата. Когато слезе на палубата, той размени няколко погледа с Черепа и бързо се шмугна под люка водещ към трюма. След минути всички от близкото му обкръжение вече се стичаха към уреченото място.

Десета глава

Раздумка на палубата

На здрачаване, Карукера ги посрещна без фанфари. „Рагнарок“ кротко акостира на около един кабелт от брега в „Залива на костенурките“. Въпреки добрата си репутация, островът не изглеждаше никак привлекателен. Голите му възвишения стърчаха като дяволски рога в двата му края.

Придържайки се стриктно към първоначалния план, капитанът даде нареждане лодките да бъдат спуснати чак на сутринта. Той позволи ром на корем и се оттегли в каютата си, за да си скалъпи канче грог и да потъне в прегръдката на люлеещия се стол.

Видимо отегчена от прищевките на дългия ден Йоланда реши да почете книга. Боцманът остана на палубата, където будните пирати пируваха с ром и пастърма.

— Нека някой разкаже история — извика един съдран глас. — Истинска!

Псето потърси с поглед притежателя на гласа.

— Боцманът разказва най-интересните истории, Бярн Чослинг! — рече той.

Въпреки неконтролируемите тикове на очите, скептичният поглед на Бярн Чослинг прониза боцмана. По обръсната му зад ушите и до върха на темето глава личаха белезите на житието му. Рижата му брада се стичаше като плачеща върба. Той очевидно я ползваше като скривалище, понеже между преплетените вършини надзъртаха тасми пастърма и дори топчета тютюн за дъвчене.