„Търся я от дълго време и… нищо“ — безпомощно вдигнал рамене пиратът.
„Нали знаеш, че който търси, накрая намира“ — рекъл е угодническа усмивка адвокатът и приятелски потупал пирата по рамото.
„Aot… bliddy puss fivver jiss makks me… A cudna thole’t ony mair, me freer)“ („Това… проклето търсене на женска направо ме… Вече почти не издържам, друже“) — пиратът изглеждал като… смачкано лайно.
— На английски, Псе! — подвикна Пасѐ Д’Ериш.
Псето разкърши врат, разтърка бумтящите си слепоочия, след което продължи с подбрани думи:
„Търсенето те изморява, а?“ — не преставал да задава въпроси адвокатът.
„Не точно, друже. Съвсем друго нещо ме убива. Не съм докосвал жена от…“ — след кратко пресмятане на пръстите на ръцете, пиратът добавил: — „… точно четири години.“
„Това ли те трови?“ — попитал е усмивка адвокатът. — „Обърни го в месеци и ще звучи далеч по-маловажно, друже“ — посъветвал го той в ухото.
„В месеци?!“ — попитал объркано пиратът.
„Еми, да! 48 месеца, какво толкова“ — отговорил със сериозен глас адвокатът.
„48 месеца?!…“ — попитал пак пиратът.
„Или пък, ако някой те попита, приятелю, откога не си пипал жена, кажи му… от няколко дни“ — дал ново предложение адвокатът.
„От няколко дни?!…“ — опулен, пиратът разбрал, че дяволът не е толкова черен.
„Ами, да, приятелю, ама без да споменаваш, че са 1460 дена… Ха-ха-ха…“ — изхилил се в лицето му адвокатът и невъзмутимо продължил по пътя си.
Псето замлъкна и няколко секунди никой не посмя да откъсне дума от устата си. Когато обаче първата обувка полетя към него, той попадна под обстрела на свистящи във въздуха канчета, обувки и ругатни.
— Що за небивалици!
— Махай се оттам, изчадие адово!
— Словесна смрад!
— Какви са тая говна, дето ни ги сервираш?
— Помия!
— Устата ти е гробища за думи!
— Гняс!
— Kenna onyhin avo, not ye. A boin’t oe rum-gogger on me wirds isno tilly-tolly, three skips o’ oe loose. ’Tis oe puir… dramaturgy! (Въобще нищо не разбирате! Аз не съм разказвач на фалшиви истории и небивалици! Това си е чиста… драматургия!)
Бярн Чослинг се изправи рязко и чорлавата му брада започна да ръси скритата в нея пастърма.
— Свършиха ли истинските истории? — изграчи той. — Тези за кървави битки, ром, жени и злато?
Тод Фъштън избута арогантно Псето настрани и изпъчи гърди пред всички.
— Ще ви разкажа как през 1588 година Сър Франсис Дрейк заедно с лорд Хауърд разбили на трески испанската армада командвана от херцог Медина Сидония — започна той. — Първо обаче нека започна с увертюрата за „Nuestro Senora de lo Concepcion.“
— Да отдадем чест на „Непобедимата армада“ — подаде тон Гал О’ Тор, а след него всички запяха в един глас:
Тод Фъштън изчака, докато и последният звук не замря и започна своя разказ:
— След като капитан Дрейк минал през Магелановия проток и необезпокояван започнал да опустошава испанските селища по Тихоокеанското крайбрежие, се натъкнал на два пъти по-голям от неговия кораб. Точно на 1-ви март 1579, в деня на Свети Давид, „Златната кошута“, командвана от сър Франсис Дрейк, настигнала и превзела испанския галеон „Nuestra Senora de la Concepcion“. Веднага след като стъпил на борда му, капитан Франсис Дрейк му дал цветущото име „Cacafuego“, което както знаете, другари, на испански не значи нищо друго, освен „Лайнян огън“.
— Лайнян огън! — полетяха в небесата възторжените възгласите на пиратите.
Тод Фъштън им даде знак да утихнат.
— Това, другари, се оказал най-големият трофей, плячкосван някога в седемте морета, като стойността на плячкосаното отговаряла на не по-малко от 200 000 лири стерлинги. Разбира се по-голямата част попаднала в дълбоката хазна на кралица Елизабет, защото сър Франсис Дрейк плавал под каперски патент, но от купищата печалба имало предостатъчно за всички заинтересовани джобове.
— 200 000 лири стерлинги! — плесна се по челото Псето. — Мили боже!
— А що се отнася до потапянето на Испанската армада… — прокара ръка по кокалестите си бузи Тод Фъштън. — Ударете по гълток и се пригответе да чуете неща, от които космите на гърба ви ще настръхнат като опашката на язовец.
След не дотам изчерпателните разкази на Тод Фъштън, дойде редът на мистър Камън, които разказа друга вълнуваща история, а след него и на Гал О’ Тор. Когато към полунощ Хлапето и Псето се тръшнаха в хамаците, Тод Фъштън веднага събра хората си на съвещание. С всеки по-важен, той проведе личен разговор, след което пръсна седянката.