— Утринната чаша ром е роса за очите — замига капитанът. — Погледът ми така се избистри, че лази като диверсант по пясъка. Нюхът ми отсява вонята на ония крастави кучета, които, убеден съм, ни наблюдават отнякъде.
— Ако можеше да се намъкнеш в кожата на Тод Фъштън… — поде боцманът, — какво би сторил, Псе?
— Ами… — огледа се Псето. — Бих изкарал лодката, бих я скрил в джунглата и бих превзел онова възвишение в западния край на пясъчната ивица.
— Гледай, ти! — удиви се капитанът. — Псето загатва за наченки на мисъл. Скоро, друже, ще се изправиш пред предизвикателството да разгърнеш въображението си в решаването на проклетите загадки.
— Когато не съм окован в напрежение, мозъкът ми цъка като часовник с махало — сви пръсти Псето и почука по главата си. — Цък-цък-цък…
— Ако питаш мен — погледна го капитанът, — главата ти дрънчи като зелена диня.
Псето му отвърна с резервирана усмивка.
— Намерим ли съкровищата, идеите в нея ще узреят и тогава… — заклати глава той.
Йоланда човъркаше под мишниците на боцмана с голите пръсти на краката си и докато тялото му се гънеше в гърчове, тя потайно се кикотеше.
— Желаете ли да ви подредя една загадка? — разля се меденият ѝ глас в лодката. — Ей така, да видим, кой как… управлява своята фантазия!
— Да я чуем, милейди! — рече Псето.
Йоланда спря да маха с ветрилото, повдигна брадичка и стана сериозна.
— Една млада и изискана дама пътувала сама е каретата си от Бирмингам към Глостър — започна тя. — Не щеш ли в гориста местност около Устър, едно от колелата на каретата се счупило и се наложило кочияшът да прескочи до града, за да го поправи. Преди да тръгне обаче, той наредил на дамата да се заключи в каретата и да не пуска при себе си никой. Когато се върнал, каретата все още стояла заключена, но вътре имало един непознат човек, а дамата лежала мъртва. В загадката се пита, какво се е случило, след като младата дама изпълнила стриктно указанията на кочияша?
— Дори и за едно око е очевидно какво!
— Нека чуем как точно ще разбудите загадката, господин Доди — подкани го тя.
— Ами… — набра се Псето. — Още преди оная фуста да се качи в каретата, някой мераклия, дето отдавна точел лиги по пищните ѝ форми, се скрил в тайник под седалките. Когато кочияшът отишъл да оправя колелото, тя, нали каретата заключена, и оня, като излязъл, тя не могла да свари да отключи и да бяга. Сетне… той ѝ залепил един шамар, набрал ѝ фустата, съдрал ѝ кюлотките и я… остъргал като… докер. Като се опитал обаче да ѝ отмъкне златните накити, тя яростно се възпротивила и той… удушил я с колана си. Като се върнал кочияшът, онзи се мъдрел още вътре, каретата стояла заключена, а фустата мъртва. Според мен просто е нямал достатъчно време да офейка.
Йоланда избухна в неистов смях, а след нея това сториха и останалите.
— О, демони от тъмнината! Вече години наред загнезден между гънките на мозъка ми един въпрос търси своя отговор. „Защо ли дяволът те бави, а не дойде да те прибере във врящия си казан?“ — обърна се назад капитанът. — Не може обаче да отречем, че Псето рисува сцени с доста пъстра фантазия за… кормчия.
— Намирала се е сама в каретата, нали така? — попита боцманът. — Нека поразчепкаме мисли, за да видим къде се спотайва уловката.
— Точно така — едва сподавяше гъргорещия в гърдите ѝ смях Йоланда. — Когато са потеглили от Бирмингам за Глостър в каретата нямало никой друг.
— Въображението е изпълнено е хиляди драматични възможности, от които винаги само една е реална — рече капитанът. — Аз смея да знам отговора, защото вече ми се е случвало нещо подобно.
— Намирал си умряла фуста в карета? — попита Псето.
— Нека да го чуем, капитане! — рече Йоланда е озарено от снежнобялата ѝ усмивка лице.
— Дамата нямала компания в каретата, но в корема ѝ ритал юнак. Когато кочияшът я оставил сама, тя издъхнала при раждането на сина си, абсолютно непознат за кочияша.
— Ами… — вдигна и отпусна рамене Йоланда — признавам се за победена.
— И какво точно ти се е случвало, Кептън? — виеше поглед по прилитащи над главите им чайки Хлапето.
— Всъщност… — покашля се капитанът. — Случило се на един свинар, който аз лично познавах.
След досадното мълчание капитан Мафо реши да им подхвърли и остатъците от неговата версия:
— Свинарят решил да тегли ножа на единствената си свиня. За да не я гони като чакал из полето, той я хванал и я затворил. Когато на идния ден отишъл при нея, той видял, че свинята опънала петалата при раждането на 14-те си прасенца.