— Напротив, драга, дори и бегло не подозирате колко ми е възторжено да споделям нежните трепети на живота в компанията на млада и умна и очарователна хубавица с… мъжко чувство за хумор.
— За да не внеса разочарование в душата ви, ще ви… благодаря за комплимента!
— Не мога да си позволя да пестя вежливи думи за сияйна прелест като вас! — отскубна поглед от шляпащите ѝ ходила той и стана, за да сипе ром в насмолената чаша.
— Изглеждате ми… самотен. Вероятно ви измъчва носталгия или… любовна мъка?
— Самотата е онази галантна госпожица, с която разговорът тече по-гладко, отколкото е нужно. Липсва ѝ само малко грим, за да бъде самото съвършенство. Право е, че при нея липсва любовната игра, но за сметка на това, нима съвкуплението с нея не е безопасно?
Без да откъсва поглед от капитана, сякаш да не прекъсне нишките на крехката връзка, Йоланда пусна роклята си и се настани до него, облягайки гръб в палмата.
— Знаете ли — рече тя, — връхлита ме желание да утоля страстта на любопитството си и да ви попитам…
— Знам, че за всеки въпрос си има отговор, макар понякога самият отговор да звучи като въпрос.
— Не се измъквайте с каламбури!
— Нима животът е нещо повече от игра на празни думи?
— От всички мъже, които крачеха по борда на „Рагнарок“ вие, капитане, сте най-странно оперената птица. Решителността ви успя да възбуди интереса ми към вашата личност, но с почуда установих, че дори Крази Митс и господин Доди не знаят истинското ви име. Да не би да сте наложил цензура на личния си живот?
— Капитан Мафо Не-съ-раз-мер-ни-я — започна с тих глас той, но всяка следваща сричка се раждаше по-помпозна от предната. — Ето това съм Аз, госпожице Йо.
— Да, но не може да не сте раснал като дете и да сте нямал живот и имена като всички останали? Ще предизвикате радост в сетивата ми, ако ми позволите да уловя загадъчния дух на вашето минало.
— Миналото, госпожице Йо, е като мираж от ярки цветове, които избледняват до сиви сенки! Като палач преоблечен в чувство на задоволство! Като песен на гургулица, която модулира в печален камбанен вой! Като ухание на роза, което прогаря дробовете с остротата на барутен дим!
— Каква риторика! Какъв изящен изказ! Вие владеете словото не по-зле от великите елински философи. Един ден трябва да дарите на света мемоарите си, които сигурна съм ще са една от най-одумваните книги.
— Един ден, драга ми Йоланда…
— Интересно ми е, как човек се въздига до това, което сте вие в момента. Как сте възпитаван? Чия обич сте приемал? През какви тегоби сте преминал? За какво сте мечтал?
— Истината ли желаете да изтръгнете, госпожице Йо?
— Стига това да не ви нарани.
— Ако добре се вгледате в очите на човек — обърна се той към нея, — можете да прочетете живота му.
— Бих желала да познавам мислите ви, но… — обърса с пръсти лъщящата си гръд тя. — Каква адска жега!
— А давате ли си сметка, че вие ще сте единствената, която ще разполага с моето минало?
— Всъщност, докато лежахте оковани, аз успях да отскубна къшей информация за вас от капитан Суейн.
— Не си спомням той да е особено словоохотлив.
— Може да притежавам мъжко чувство за хумор, но… аз съм жена, капитане!
— О, да… И какво ви разкри той?
— Че сте вълк-единак затворен в човешко тяло. Че забиете ли крак в сушата, бързо профуквате дяла си от плячкосаното, най-вече, за да доставите наслада на сетивата си. Че в бумагите на адмиралтейството живеете живот на уелсец от Ландейло, но че носите сходни на сарацините черти. Че африкански жрец отвъд Средиземно море ви пуснал в издълбан дънер, за да преминете през Гибралтар и доплувате до бреговете на Уелс.
— Продължавайте…
— Че противоречивите слухове, които бродели по ваш адрес, приемали форма от вашата уста, за да внушават тайнственост около произхода ви.
— Ако ви окича с хартиена корона, хорската фантазия ще ви направи кралица! Повярвайте!
— Че сте убиец, лъжец и крадец. Че не познавате думата чест, че сте…
— „О, train me not, sweet mermaid, with thy note to drown me in the sister’s flood of tears!“10 („О, русалке сладка! Не ме примамвай да се давя в сълзите на сестра ти!“) — бавно отмираше смехът в гърдите му. — Не съм се кикотил така откак превзех ложите на Друри Лейн за всички представления на „Комедия от грешки“.
— Не му повярвах!
— И знаете ли колко струваше билетът? Цели пет шилинга!
— Сега можете спокойно да разгърнете страниците на житието си, капитане. Очевидно ревностно пазени в непробиваемия сейф на вашата душа!