— Историята ми, госпожице Йо, започва като… приказка. Едни селджукски турци намерили в Черно море оплетено в рибарските си мрежи буре. Когато го изкарали и раздънили, открили в него едно ревящо чудовище. Косата ми, черна и къдрава, стърчала като рога, а под повивката съм криел…
— Капитан Суейн ми сподели, че не е присъствал на разговора между вас и капитан Сопо — позволи си тя половинчата усмивка, — но ми разкри съдържанието му.
— И…
Срамежливите ѝ очи не смееха да го погледнат. Ръцете ѝ се плъзнаха по външната страна на бедрата и оставиха мокра пътека по шарките на роклята. Алените ѝ устни потръпваха като венчелистчета на горска теменуга.
— Не берете срам от разгонените думи, госпожице Йо! Без тях истината не може да възтържествува.
— Ами… Легендата говори, че когато онзи капитан Сопо ви зърнал гол, той останал шокиран колко щедър може да бъде създателят и казал: „По всичко изглежда, друже, че когато бог е сътворил света, един от… зверовете е попаднал в… гащите ти“.
— А аз?
— Вие смирено до безразличие сте му отвърнал: „Твоят бог няма нищо общо с това, кептън Анн. Всичко по мен е… дяволска работа!“.
— А хората изпадат в заблуждение, че прозвището ми е пришито поради липсата на крак! Но… нима очите ви не станаха свидетел на…
— Признавам — смути се тя, — че ъгълът от дрешника и лошата светлина ми спестиха зрелището.
— О-о… Не се поддавайте на угризения по пропуснати възможности! Животът е в краката ви!
— А истина ли е това, което господин Доди ми сподели? За жертвата, която сте дали, преди да попаднете в плен на човекоядците?
— Негодникът заспа и натресе…
— Говоря за решението да си отрежете ухото, за да спасите умиращия си другар.
Капитанът прибра косата си назад и безформеното му ухо се показа изпод къдрите.
— Свикнал съм да мамя смъртта ежедневно, госпожице Йо, а идеята за саможертва всеки път ме замайва като непознат за сетивата опиат.
— И какво се случило после е бурето?
— Ами… Турците първо решили да задържат бурето и да се отърват от мен, но намерили една плочка закачена на китката ми, на която пишело: „Дар за дявола от българите“. Помислили, че съм… антихриста. Пребледнели от ужас и метнали бурето пак в морето.
— Правдоподобно! — възкликна тя.
— После един гръцки търговски кораб видял бурето и моряците го качили на борда. Отворили го и вътре пак Аз, ревящото изчадие от ада. Чудели се, маели се какво да сторят с мен и накрая пробутали бурето на едни италиански моряци, като ги подлъгали, че в него има мазнина от маслини и то екстра качество.
— Екстра качество!?
— Италианският кораб скоро претърпял атака от френски корсари, които взели бурето, покрай другите бурета като плячка. Още обаче, преди да угадят, че съм вътре, уелски пирати щурмували френския кораб и прехвърлили бурето на техния кораб, като си мислили, че в него има коняк. Когато ме открили, пиратският капитан Ашли Крокс, наредил никой да не ме докосва, защото това, тоест Аз, съм се явявал някакво си… предзнаменование. Понеже не можело дечурлига да се шляят на борда, той ме дал на един негов чичо, свинар, който ме отгледа в Ландейло.
— Значи свинарят с бременната свиня…
— С първите думи, откъснати от гръдта ми: „Мафи, Мафи“, дошло и името ми. Старият Крокс, беден и неграмотен чиляк, не ми струпал други имена, нито пък засвидетелствал съществуването ми пред властите. Така отраснах, госпожице Йо, между блеещите овце и вечно гладните прасета.
— И аз веднъж, като дете, държах малко жълто пиленце в ръцете си.
— Човек колкото повече помъдрява, толкова повече долавя вкуса на своето детство — заблужда погледът му в шумолящите листа на палмата. — Бих разменил всичкото злато на света, за да се върна в онази епоха.
— Сигурно е царяла… романтика?
— Да погаля пълното овче виме, а след като издоя млякото и махна нападалите в него барабонки, да отпия жадна глътка, за да усетя вкуса на природата. Да подхвърля зрял мамул и разчеша калния гръб на прасето. Да ме подгони гъсокът. Да обера яйцата на кокошките от полозите пълни е кокошинки. Да отида за гъби на торището. Да слушам нощните симфонии на онзи виртуозен изпълнител славея. Да погледам със затаен дъх как врабците се къпят в прахта. Да проследя полета на онази вълна от скорци, която залива бреговете на небесния рай. Да се насладя на мириса на прясно окосената трева. Да мечтая… О-о, само как ухае прясно окосената люцерна, госпожице Йо!