— И кога ви отвя вятърът? — натъжиха се очите ѝ.
— Ами… след кратко странстване из острова, когато станах на 13, се озовах юнга и при нужда — корабна маймунка в търговския флот.
— Корабна маймунка?
— Момчето с бързите боси крака, което фучи из оръдейната палуба, за да носи барута и мунициите.
— На 13 години?
— И така стъпка по стъпка, година след година, или мънисто след мънисто, както се казва в загадката, докато не се превърнах в това, което съм в момента, госпожице Йо — Капитан Мафо — Несъразмерния.
— А… как е съшита цялата история с бурето, след като турците не са говорили с гърците, а пък гърците са излъгали италианците за съдържанието в него? А да не говорим, че писмото на плочката сигурно е носело езика на българите, който вероятно няма общо с този на турците.
— А как знаят, че Христос е възкръснал? Да не би някой да го е видял, като отлита в небесата?
— Историята говори така.
— Просто купчина кухи думи — напрегна се той, — а аз съм тук от плът и кръв, госпожице Йо!
— Дар за дявола от българите?! Значи Вие сте…
— Проклети варвари!…
— Вероятно се чувствате, така както звучите — откликна прочувственият ѝ глас на настроението му. — Не като обичан син, а като… копеле, ненавиждано от цял един народ!
— Не е важно коя кучка те е раждала, госпожице Йо, а коя вълчица те е кърмила!
— А…
— Какво още терзае душата ви?
— Имате ли деца?
— Моите деца са моите дела, милейди!
— А жените в живота ви? Истински ли са, или са изваяни от въображението ви според нуждите, които ви връхлитат?
Йоланда загреба пясък с босия си крак и го остави бавно да изтече между пръстите си. Прикритата еротика в сцената подтикна капитана да разпъне вратни жили.
— Радвам се на привилегията да познавам плътските удоволствия, госпожице Йо.
— Просто се възползвате от всяко красиво момиче, което ви попадне на прицел…
— И…
— Когато се… облажите, то на часа се превръща в прочетена книга, ненужен предмет, който само събира прах на полицата в храма на вашите завоевания!
— Вие да не сте… — навря поглед в пазвата ѝ той — мъж, пременен в женски дрехи?
— Осмелявам се да твърдя, че отлично познавам философията на мъжкия ум!
— Или страховете ви говорят?…
— И усмирете този огнен поглед! — загърна се тя. — Та вие можете да ми бъдете баща.
— Първо… — рече той — никога не се интересувам от жизнения цикъл на жената. Освен че е неетично е и нетактично, и най-вече непрактично. Та любовта подвластна ли е на природните закони?
— Въпросите ви хапят като зло куче! — удиви се тя. — Нямам безопасен отговор!
— Второ, не аз попадам в примката на любовта, госпожице Йо, а точно обратното — заподскачаха веждите му. — Ни най-малко желая да прозвучи като хвалба, но не живее на света красавица, която да устои на чара ми.
— Простете ми откровението, но… — отмъкна тя чашата от ръцете му, — мисля, че ромът поддържа нивото на разговор удобно само за вас. А и забелязах, че се нагаждате към всеки един е различен подход. Изборът на думи и езикът на тялото ви превръща в многолик събеседник. Не ми убягна и това, че от всеки разговор извличате лична угода.
— И трето — взря се той в младото ѝ лице, — когато книгата предлага вълнуваща драматургия, та макар и е пожълтели страници, аз обожавам да я… препрочитам.
— Признавам, че думите ви понякога притежават и чисто лечебни свойства — благородно му се усмихна тя. — Цялото ми съществувание акламира последната точка от житейската ви философия.
— Попадам разбира се и на… мумии, инати като магарици същества, които си въобразяват, че съм недостоен да им доставя изтънчени страдания.
— Нима им причинявате болка?
— Когато обаче Несъразмерния реши да впримчи една жена в негова любовна робиня… Арсеналът ми за поваляне на плячката е толкова гъвкав, че няма шанс да не извоювам желаната победа.
— Поваляне на плячката?
— Що се отнася до самия акт на копулиране… — продължи без свян той, — то е като… актьорската игра. Въпреки натрупания опит, мисълта за провал те кара преди спектакъла да си припомняш всяко едно действие.
— Копулиране! — секна дъхът ѝ. — Господи!
— Говорите за зверове в гащите, а се плашите от смисъла на думите?!
— Липсата на изтънченост у вас ме озадачава, но не мога да отрека, че ме… ободрява.
— Ако желаете, мога да поставя нецензурираните думи под карантина?
— Не всички, ако обичате!
— Та… — сипа още ром в чашата той, — откакто започнахме да ги четем, съм омаломощил 69 фусти, без разбира се онези, за които не пазя спомени. 32 от времето, когато крачех по борда е два крака, останалите — откакто ползвам само един. Само с две по-малко от боцмана, ако може да се хване вяра на думите на разбойник като него.