— Клетва!… — повтори с погнуса в гласа капитанът.
— Аз ножа доброволно няма да ти дам — отсече боцманът, — а ти прави каквото щеш!
Докато се връщаше към своя кът в лодката, тялото на капитана се разтресе в неконтролируеми конвулсии.
— Моралните ценности не носят дивиденти пред онзи с рогата и острата опашка, Митс!
На сутринта, боцманът приветства с усмивка събуждането на Псето. Впрягайки цялата си воля, той успя да се изправи. Краката му трепереха като на новородено конче, но посрещаше стоически всяко поклащане на лодката.
— Всичко е вода — очерта ръката му кръгозора. — Така са казвали древните викинги, когато не знаели къде се намират. И знаеш ли какво са правили?
— Какво? — попита сънено Псето.
— Носели са със себе си кафези с гарвани.
— Reans, ye says! (Гарвани, викаш!)
— Гарваните имат способността да откриват сушата. Или така поне говори легендата за Флоки Вилгердарсон, който през 900-та година тръгнал да търси нови земи с 3 гарвана.
— Пуснал гаргите, последвал ги и открил…
— Исландия.
— Сега да имахме един гарван!
Боцманът седна до Псето и нахлупи банданата си почти до очите, за да ги предпази от набезите на слънцето.
— Истината е, че викингите са подчинили моретата и океаните по съвсем различен начин.
— Как? — попита Псето.
— Научили са се да използват статуквото в природата. За целта са изобретили слънчевия компас или solskuggerfjol — бавно изрече чуждата дума боцманът. — А по време на полярното лято, облачност или гъсти мъгли, та даже и когато слънцето вече се криело зад хоризонта, те използвали слънчевия камък или sólarsteinn, както са го наричали.
— Да имахме сега един… слънчев камък!
— Вдигали шлифования калцит и започвали да го въртят гледайки през него — симулира движението боцманът. — Дори когато слънцето е скрито зад пелена от облаци, светлината, която преминава през него, се разделя на два образа. Така те въртели слънчевия камък, докато двата образа на малките триъгълничета начертани от двете му страни не се съберели в един, за да установят позицията на слънцето.
— Нощеска участвах в странен сън, Боцман — рязко смени темата Псето.
— Разкажи ми — настоя боцманът.
— Лежах на мек креват, повит в чисти везани чаршафи, а до мен… женска, на която виждах русите коси пълзящи по голия ѝ гръб. Когато ѝ измърках в ухото, тя се обърна и…
— Какво?
— Лицето ѝ, Боцман! — помръкна погледът на Псето. — Все едно видях смъртта. Изпито и сухо и грозно, а празната ѝ паст изливаше само: „Мангизи, мангизи, мангизи“. Тогава скокнах и хукнах да бягам през глава, а тя насъска двете си мастии — Панчо и Санчо — по мене. Когато излязох, навън валеше кървав сняг, а едно дете, което досущ приличаше на мен, довършваше снежен човек с превръзка на лявото око.
— Този сън — погледна го боцманът, — най-вероятно е продиктуван от желанието ти да се… задомиш.
— Какво значение има вече? — отпусна рамене Псето. — Като гледам с колко вода сме останали… Ако до два дни не стъпим на твърда почва… да се натъпчем с мръвки от печено прасе и да се налочим с ром на корем… с нас е свършено!
— Приеми това приключение като изпитание за своята воля и ще установиш, че желанията винаги се превръщат в реалност. Просто трябва да имаш търпение, вяра и…
— Да, но… капитанът винаги е твърдял, че търпението не е нито предимство, нито пък… добродетел, а чисто и просто… овчедушие.
— Искаш ли да те поканя в спомените си и да те разходя до Венеция?
— Венеция!… — повтори Псето.
Очите на боцмана се напълниха с цветни спомени. Една ароматна въздишка се отрони от гърдите му и полетя като песен на чучулига.
— Една друга вселена, Псе! — подхвана той. — Венецианската лагуна се простира между реките По и Пиаве, а градът е построен върху множество малки островчета. Канале Гранде, мостът Реалто, базиликата и площада Сан Марко. Кулата камбанария. Златната къща, двореца Мочениго, театрите Голдони и Малибран, операта Сан Касиано, дворецът на Дожите… Истински пир за сетивата, друже!
— А женските им?
— Седмица преди да навърша 23 години, съдбата реши да ме поглези. Слаб като върбова вейка, като че ли изглеждах и по-висок тогава. На гърба ми се вееше дваж по-дълга опашка. Поддържах подострена козя брадичка и засукани мустачки, досущ като на Арман Жан дю Пиеси дьо Ришельо. Лягах и ставах с мисълта за тайните на женското тяло.