— Аз дори не познавам толкова на брой… момичета — сложи ръка пред устата си Йоланда.
— Не пропадайте в заблуда, че познавам цялата си колекция. Тълпяха се пред леглото ми на сюрии. Дори на половината не помня имената… — замисли се капитанът. — Ъъъъ… Румелия, Денита, Магда-Лена, Ъъъъ… Даяна, Ника, Марая, Ъъъъ… Мериън, една лакома Арменка, Ъъъъ…
— Лакома Арменка?!
— Аууууу, каква арменка ми прати дяволът, госпожице Йо! Очите ѝ планински езера. Устните ѝ по-сочни от праскова. Косата ѝ букет от разцъфтели хризантеми. Кожата ѝ хималайски кашмир. Дъхът ѝ по-свеж от утринно ухание — галеше думите езикът му. — И славеят, е неговите 40 мелодии, би завидял на вълшебния ѝ глас, а в кюлотите ѝ…
— Чакайте! Поспрете! — изведнъж се накокошини тя. — Само с две по-малко от… Нима ми говорите за Крази Митс?
— И винаги ревеше, че е гладна — усмихна се той. — Арменката, госпожице Йо.
— С две по-малко, значи? — залепна ръката ѝ за пламтящото чело. — Той ми сподели, че е преживял три любови, което е… нормално предвид възрастта му.
— Три любови? Хммм… — уви той пръст около една буйна къдрица, пружинираща по слепоочието му. — Митс вероятно е пропуснал условието, че ги е реализирал за една вечер. Признавам, че рязко набъбващата му на моменти сметка предизвика и у мен почуда.
— Жените не са план, който чака да бъде реализиран! Ние сме живи създания. Разцъфваме и вехнем като цветята. Умеем да обичаме и да мразим — сведе тя поглед. — Сигурно за всичко ме е лъгал!
— Дори и най-изтънченият джентълмен е в състояние да наруши своята лоялност към истината, за да запази достойнството на любимата.
— Каква глупачка съм си аз!
— Не се корете, госпожице Йо! Като приятел би трябвало да съхраня неговата интимност, но аз ще сторя нещо далеч по-скучно. Ще ви предоставя хлъзгавия отговор, който умело ви се изплъзва, откакто сме зачекнали този разговор.
— Накъде ме водите?
— Ако ме питате дали не сте попаднала в ноктите на колекционер на невинни женски сърца, то отговорът ми е — не, милейди, Митс жадува да съблече кожата на фатален любовник и да се премени в тази на верен съпруг и грижовен баща.
— Тази мъжка солидарност!
— Пише го в ирисите му.
— Както и да е — пое тя чашата с ром. — Желаете ли сега аз да ви разкрия част от моя свят?
— Нещо, което би озадачило вселената! — захлупи той шапката на лицето си. — За да бъдем квит, госпожице Йо. За да бъдем квит.
Трета глава
Призракът Олд Бейли
Йоланда се обърна с лице към океана, откъдето долиташе свеж полъх и закрачи по житейския си път павиран с рози. Капитанът обаче едва ли я чуваше. Веднага щом нахлупи шапката, устните му захванаха равноделен танц. Когато Йоланда установи, че участва в моноспектакъл, тя полегна на хълбок и също се отдаде на ласките на съня.
— На абордаж, джентълси! — скочи рязко капитанът, изкара сабята си и започна да сече въздуха пред себе си. — Опънете проклетите плътна и пригответе абордажните куки. Мито, Теодор и проклетите братя Криксъс при кърмата. Джеремая, Нипо и Буч при мортирите на бака. Топчиите да приготвят картеча и да чакат моята заповед. Папата с вас, дяволът с нас, мръсни испански мерзавци! Огъъъъъъън…
— Нееее… — струеше разочарование от стреснатия ѝ поглед. — Точно на най-красивото!
— Проклет сън! — изсумтя той и метна сабята на земята.
— Моят изглеждаше като… истински.
— Хъм… Споделете!
— Прекалено е… интимен.
— Угодих на вашето любопитство, сега не заравяйте моето в пясъка!
— Ами — затрептяха устните ѝ, — пренесох се в свят, в който съзнанието ми политаше като птица към безкрая на вечността и се връщаше окичено с венец от красиви мисли. Бягах по една тучна морава, косите ми се вееха от вятъра, а… Крази Митс ме гонеше с цвете в уста.
— И…
— Започнах умишлено да забавям хода, но той все не можеше да ме стигне, сякаш между нас зееше невидима пропаст. Когато спрях и се обърнах назад…
— Какво видяхте?
— Ураганен вятър го връхлиташе, гигантски вълни го заливаха, нападаха го диви животни!
— А той?
— Продължаваше да тича към мен. Когато най-накрая ме доближи, падна на колене и ми подари…
— Цветето.
— Сърцето си!
— И… после?
— Не си спомням нататък.
— Мога, госпожице Йо, да пазя тайни по-добре от личния слуга на краля. Ето — връчи ѝ насмолената чаша той, — умъртвете стеснението си с доза течен кураж!