— Но… — гушна тя чашата в двете си ръце, — дори и римска блудница би се изчервила от срам!
— Разкрийте ми поне фабулата! Настоявам!
Бузите ѝ пламнаха в непресторена свенливост, но устата ѝ нямаше търпение да се освободи от думите:
— Вкопчихме се в греховна прегръдка и започнахме лудо да се целуваме… А когато пръстите му залазиха по катарамите на корсета…
— … По вътрешната страна на кълките ви се разля лунна топлина. Недрата ви пламнаха, соковете ви рукнаха и…
— Безсрамните ви думи ме афронтират — отпи тя и му върна чашата. — Чухте достатъчно, сега ви умолявам да напуснете съня ми, капитане.
— Лош навик, госпожице Йо! — рече капитанът. — Да наричам нещата е истинските им имена!
— А какъв е този ваш сън? Питая усещането, че в него вилнеят призрачни видения от непознати светове!
— Пълна досада — махна с ръка капитанът. — Уж нападам галеон, претъпкан със злато, а се изправям очи в очи срещу проклетниците от кралския флот.
— Очевидно, вашият дявол постоянно ви поставя на изпитания, отзовавайки ви в онази паралелна реалност. А страх ли ви е от ловците на пирати?
— Страхът е непознато за мен удоволствие!
— Но този сън е отражение на страховете ви! Моля ви! Вие сам ми го признахте преди дни!
— Напуснах Ландейло е горчиви сълзи в очите, но положих обет, че когато покоря света, ще се завърна и ще го съградя, град по-величествен и от Рим — рече той. — Боя се, госпожице Йо, да не бъда зачеркнат от историята като провалил се мечтател. Да ме изтипосат на наказателния док в Лондон и да стана за срам и позор на цял Уелс.
Йоланда не отдаде внимание на гръмките му думи. Гримасата ѝ илюстрираше само ужаса от подобен завършек на един човешки живот.
— Ако ви заловят, ще ви обесят, нали? И теб, и господин Доди, и… Крази Митс.
Капитанът вдълба с пръст бесилка в пясъка.
— След като съдиите, онези морони е клоунски носове и тебеширени кратуни от Олд Бейли, наградят някой със смърт, клетникът бива хвърлен в затвора Маршалсий в Саутарк. Когато настъпи денят, осъдените поемат по Лондон бридж, после покрай кулата, за да ги наблъскат в решетъчната каруца и откарат до наказателния док на Темза, който се намира между Уопинг Олд Стеърс и Уопинг Док Стеърс. Същото онова място, където през 1701 година самият капитан Кид е изнесъл последното си представление. По пътя към отвъдното затворниците се отбиват до „Турската глава“, където собственикът на кръчмата по традиция им сипва по кварта светла бира. Пффу… Поне да не скъпеше рома!
— Нима такава показност не е чудовищна за… — замълча тя, преди да добави: — религията ни?
— Стоях очи в очи е капитан Джон Гоу, госпожице Йо, когато през проклетата 1725 година последният му дъх отлетя от устата като сляпа лястовица.
— Не мисля, че се нуждая от подробностите, но… ако настоявате…
— Бесилките биват издигани на самия бряг на Темза при отлив, а екзекуциите трябва да са привършили до следващия прилив. Процесията се ръководи от адмиралтейския маршал, който седи във файтона си, заместник маршала, който носи сребърно гребло, представляващо властта на адмиралтейството, двама градски маршала и няколко офицера на коне. Хората се струпват по брега или застават с лодки в реката, за да виждат по-добре зрелището, което им предлага Олд Бейли. Прилича на театър, госпожице Йо — додаде капитанът като в транс. — После довтасва онзи проклетник отчето, да си изсипе молитвата. Дават ти възможност за последни думи и докато ругаеш колкото глас ти е останал, усещаш как дяволът увива ръце около врата ти. За да умреш в мъки, обаче, бесилките са направени е късо въже, което ще рече, че при увисването вратът на осъдения не се чупи и той не умира веднага, а се задушава цяла вечност. Именно тогава от спазмите в крайниците, обесеният изглежда сякаш танцува, което кибиците пред бесилките чакат с нетърпение и наричат „Танцът на маршала“.
— Танцът на маршала?
— Когато всичко това приключи, труповете не ги свалят от бесилките, а ги оставят там, докато три прилива не ги умият. След това ги намазват с катран, оковават ги във вериги и ги напъхват в железни кафези, които провисват за назидание на видно място някъде по поречието на Темза. Я на „Кучешкия остров“, я на „Рогатия бряг“, я на „Дупката на Бъгсби“ или пък на „Рийч“, близо до „Черната стена“. Първо гларусите ти изпиват очичките, после тялото ти се разлага месеци наред, а накрая от теб остава една купчина оглозгани кокаляци.