— Но… Това звучи ужасяващо…
— Придържайки се към схемата на театралните действия, само бих вметнал, че още нищо не сте чула, госпожице Йо. Както знаете, краят трябва да е потресаващ.
Тя го изгледа, без да каже нищо.
— Анатомите като озверели кучета се навъртат около бесилките, за да изберат някого, на когото да направят дисекция. Избраният има честта да даде своя принос към медицината, след като го изкормят и изкарат всичката му карантия на тезгяха — черва, бъбреци, дробове, далак, за да ги проучват и изследват. Дори и сърцето, госпожице Йо, дори и сърцето.
— Това е ужасно човешко престъпление!… — четеше се в погледа ѝ изумление и покруса. — Не може ли просто да избягате? Някъде далече, където няма да ви намерят?
— Нали сега се намираме там, госпожице Йо, някъде далече — върна човешкото му изражение усмивката. — Но дори и вечно да бягаме като Джак Шепърд, един ден…
— Джак Шепърд?!
— Нима не знаете кой е Джак Шепърд? — гаврътна рома с шумен гълток той. — Джак Шепърд е най-големият обирджия, измамник и крадец, който някога се е раждал по поречието на Темза. За съжаление…
— Имате предвид, че са го…
— Покрай стария Крокс — закима той, — който веднъж месечно запиваше в „Черния лъв“ на Друри лейн в Лондон, и пред мен се откри възможността да обеля няколко думи е Джак Шепърд. Дори смея да знам, че двамата поддържаха приятелство. Чувал съм как езиците им бичуват несправедливостите в живота. Въпреки че нямах дори 10 години, госпожице Йо, спомените ми са толкова пъстроцветни, че…
— Носят Ви сантименти?
— Джак Шепърд или както още му редяха по онова време: Джак Джентълмена, или Момъка Джак, притежаваше собствен стил и чар. Кльощав, но достатъчно силен да смачка времето в двете си ръце. Широката му като на булдог усмивка пръскаше щастие, но черните очи на нищетата го проклеха. Старият Крокс ми сподели, че Джак имал златни ръце за дърводелец, но водовъртежът на алкохола, курвите и лесните пари го засмукал към дъното. Особено когато се е сближил с онази развратница Елизабет Лиън или както всички я редяха Едчуърф Бес! Тая дърта крава!
— Крааава?… — провлачи тя.
— Първо го арестували за кражба с взлом — поде капитанът — Съдия Пери го пайвантисал на последния етаж в ареста Свети Джайл, за да го разпита на другия ден. Джак Джентълмена обаче имал други планове за вечерта. Той разбил тавана, покатерил се на покрива и се спуснал до земята със сплетени чаршафи. След няма и месец, този път за джебчийство, Джак опознал и ареста Света Ана. Там го навестила Едчуърф Бес, която се сдобила е обвинения за съучастничество и двамата посетили новия затвор в Клеркенуел. Казвам посетили, защото дни по-късно, любовниците-обирджии вече се радвали на свободата си, след като се качили на покрива през тавана и се спуснали до земята е навързани чаршафи и одеяла.
— Отново?
— Отново, но този път се наложило да щурмуват ограда и то е всичките пранги по тях. Цели 22 фута височина, госпожице Йо. След няма и месец Момъка Джак се настанил в затвора Нюгейт. Само ден след като пристигнало съдебното постановление от Олд Бейли, което го осъждало на смърт, Джак Шепърд посрещнал дегизираната си любовница и госпожица Магът. Друга дърта мръсница!
— Капитане!!!
— Те успели да му мушнат една пила, е, която се освободил от прангите. После се пременил в женски дрехи и докато дамите разсейвали похотливите пазачи, той огънал решетките на прозореца и изчезнал като дим.
— Още веднъж?…
— След няма и месец Джак Шепърд отново се озовал в Нюгейт заради кражба на няколко часовника от Флийт стрийт. Този път обаче го оковали в пранги за каменния под в най-сигурната килия, наречена „Крепостта“. Той обаче успял да изтръгне скобите от пода и след като навил веригите по краката си като жартиери, се намъкнал в кухината на комина. Щом се добрал до затворническия параклис, се покатерил на покрива и се спуснал до земята със завързани едно за друго одеяла.
— За четвърти път?! Джак Джентълмена заслужава роля в пиеса на Шекспир.
— След няма и месец, Момъка Джак…
— Попаднал в затвора — пое тя е нотка досада в глас, — но се добрал до покрива и се спуснал е завързани одеяла до земята, а след няма и месец…
— Отново чул смъртната си присъда, но този път късметът му изневерил, защото го накичили с 300 фунта пранги и му залепили денонощни пазванти — взе лулата в ръка капитанът и започна нервно да я тъпче с тютюн. — На 16-ти ноември, 1724 година, Джак Джентълмена се залюля на въртележката в Тайбърн пред тълпа от 200 000 зяпачи. И малкия…
— 200 000 души! — учуди се тя. — Дори и гладиаторските битки в колизеумите по Римско време не са събирали толкова много хора на едно място.