— Историята си знае работата! — грабна насмолената чаша капитанът. — Да полеем сладката победа!
Всички откликнаха на призива на капитана да празнуват. Въпреки оскъдните си запаси, те хапнаха бисквити и пиха ром на корем. След като нощта ги зави с кадифената си мекота, емоционално изтощени, те се потопиха във водите на своите паралелни светове.
Пета глава
Незаслужената съдба на Анн Ван Сопо
Още преди изгрев-слънце Хлапето върза едно въже за дървото и отмери с възли 50 ярда от него. Когато останалите от групата се събудиха, той им обясни, че ще държи въжето изпънато в посока смаляващата се сянка, докато върхът ѝ не достигне най-крайния възел.
Главорезите на капитан Суейн наблюдаваха всичко с почуда, докато Тод Фъштън не разгада, че сянката се явява духът на воина. Черепа обаче не пропусна да изрази съмнение, вероятно, за да поддържа огъня между тях тлеещ.
А слънцето едва пъплеше измежду полупрозрачните облаци. Капитанът сипваше ром и поеше всеки с полагащия му се пай. Хлапето сновеше назад-напред с въжето, докато смаляващата сянка не докосна възела. Тогава то заби една пръчка в земята, намота въжето на нея и се провикна:
— Ето оттук трябва да отмерим ония дължини!
— „Една дължина е равна на ОМД“ — прочете Йоланда е леко завалян говор.
— Да — облиза устни капитанът. — Забулени в потайност и мистификация, тези три букви са заключили тайната вътре в себе си.
— Тази мярка трябва да е нещо, което е тук, пред очите ни — огледа се Хлапето.
— „130 дължини на юг те чакат и 65 на запад“ — сгъна листчето Йоланда и го стисна в ръката си.
— Да мерим с… крачки — рече Псето и закрачи на юг.
— Стой там, Псе — провикна се боцманът. — Хлапе, отброи сега ти 130 крачки в същата посока.
Хлапето взе компаса на капитана в ръка и започна да крачи. Когато стигна до 130 между него и Псето останаха почти 7 ярда разлика.
— И сега кои крачки да вземем за верни? — разклати глава боцманът. — Трябва ни точната мерна единица, инак ще копаем собствените си гробове.
— Да пийнем ром и да помислим трезво! — рече капитанът и се отправи към сянката на дървото.
Всички го последваха. След втория ред резултатите не закъсняха и отвсякъде заваляха предложения какво би означавало ОМД. Скоро обаче темата се разводни и дебатиращите дори не се изслушваха един друг. Госпожица Йоланда стана доста напориста и на няколко пъти тайно от очите на другите се опита да ухапе ухото на боцмана.
Дързостта ѝ не остана незабелязана от капитана.
— Алкохолът разгражда мъжа до смел мечтател, а жената до разгонена кучка — подшушна той в ухото на Псето. — А хармонията в комбинацията от двете сглобява картина, пред която дори „Трите Грации“ на Рубенс биха изглеждали като цапаници на слепец.
— Съвършена истинност, Кептън — съгласи се Псето.
Последва мълчание.
— Вие двамата що не вземете да се… вземете? — подхвърли капитанът. — Тук и сега!
— Защо пък да не се… вземем? — заклепа с очи тя. — Красиво ми е с джентълмен като боцмана, а и през последните седмици преживях не по-малко луди неща. Кълна се, че приятелките ми не биха повярвали на нито едно от тях.
— Freebooter tae heuk ye bight tae ye Gov’nor’s dochter! (Пират да надене хамута на губернаторска щерка!)
— Както е казал Несъразмерния, тоест моята скромна персона: „Всичко е възможно е изключение на невъзможното, но да не забравяме, че невъзможни неща… няма!“
— Аз… — стисна зъби Хлапето и ръката му се плъзна към дръжката на ножа — нямам нищо против!
— Да, ама тя няма да е съвсем… — повдигна рамене Йоланда. — Без истински свещеник няма как да…
— Гръм и мълнии, жено! — надигна вой капитанът. — Истински свещеник?! Тези, които наричат себе си слуги на бога са по-черни и от дявола. Църквите притежават повече земя от крал Джордж III, отчетата щипят монахините по задника, току пред разпнатия Христос, лъжат и крадат повече от Джак Шепърд и са червиви от мангизи. На всичкото отгоре се крият като плъхове в ония лисичи бърлоги и те карат да си изпееш и майчиното мляко, за да може после цялото село да разбере, чий чаршафи си омачкал!