— А кой вятър те отвя там?
— Венецианските корабостроители са едни от най-добрите в света. Наеха ме да изпълня лична прищявка на един подозрително богат английски лорд. Построяването на реплика на последния Буцентавър.
— Буш… анд… тауър!?
— Галерата обслужваща венецианския дож — закима боцманът. — По цялата ѝ дължина светят позлатени орнаменти. В дъното на салона, облицован с червен плюш, се намира тронът на дожа. На носа ѝ величествено се извисява скулптура на богинята на правосъдието с меч и везни в ръце. Един плаващ дворец, дълъг близо 43 ярда, на който 168 гребци прилагат силата и уменията си върху 42 гребла.
— Nickie-Ben service! (Дяволска работа!) — възкликна с хлапашка възхита Псето.
Боцманът се облегна и напрежението по жилите на врата му изчезна. После си пое дъх и продължи:
— Пристигането ми в слънчева Венеция съвпадна с началото на карнавалните празненства. С корени от римските сатурналии, мотото на карнавала гласеше: „Semel in anno licet insanire!“.
— Ъъъъъъъъъ?!
— „Веднъж в годината е позволено да се полудява!“ — погледна го боцманът и добави: — Като юноша съм учил канонично право на латински.
— Право…
— За разлика от сивите лица по улиците на мрачния Лондон, там хората живееха лъчезарни, а жените цъфтяха като пролетни цветя — затвори очи боцманът и върхът на носа му затрептя. — Няма да излъжа, ако кажа, че младежът в мен жадува да се върне в райската градина.
— Райската градина!
— Веднага щом скочих от гондолата, аз се намъкнах в базиликата Сан Марко и помолих Бог, докато съм в столицата на любовта, да се докосна до колкото се може повече красавици. Признавам, че никога не съм страдал от липсата на женско внимание, но това, което се случи там…
— Foo mukkul gals ye shaggy, Bo’sun, ay? (Колко фусти ошета, Боцман?)
Боцманът отметна глава и погледът му започна да блуждае в небесата.
— Отседнах в къщата на мастит търговец на зърно и вълна. Чезаре, така се казваше синът му, който ме водеше по всички онези вълшебни места. Пискливият му глас още отеква в съзнанието ми.
— Сигурно има хубави грогерии там?
— На всеки един площад се издигаха сцени — продължи в унес боцманът. — Актьори, певци, музиканти, акробати, гълтачи на огън, хора на кокили, жонгльори и мимове забавляваха населението и гостите на града. Облечени в причудливи одежди, хората просто лудуваха, а маските на лицата им гарантираха тяхната анонимност. Можеше да вкусиш всякакви лакомства, да се запознаеш с екзотични животни, да се полюбуваш на цветните фойерверки. А баловете, на които присъствахме… Крещящ разкош… Изящество… Феерия от багри и аромати.
— А… фустите?
— Ами… жените започнаха да ми се лепят като мухи на ябълков пай още от първия ден. Където и да се появях, все някоя красавица се вкопчваше в мен, което мигом се превръщаше в красив любовен романс. В един момент изгорите ми станаха толкова много — неомъжени, омъжени, разведени, овдовели — че се наложи да си купя тефтер и да си водя записки. На коя какво съм обещал, с коя къде се срещам, коя къде живее, на коя какво съм подарил, на коя съпругът ѝ отсъства през уикенда, на коя баща ѝ е богат, на коя влиятелен, на коя съпругът ѝ е ревнив. Не бих го нарекъл любов, но… не желаех да се лиша от вниманието и ласките, с които ме обгръщаха онези нежни създания.
— Foo mony? (Колко?) — настоя Псето.
— Разкъсвах се на парчета, за да удовлетворя всичките си девет любовници. И се справях отлично до момента, в който не загубих всичко.
— Ама… как?!
— Когато Доменико, съпругът на Арабела, отплава за далечна Индия, аз се настаних в луксозния ѝ дом. По цял ден ходехме голи като Адам и Ева, наливахме се с вино и похапвахме грозде като римляни. Смеехме се и правехме любов като по време на чума. Проявих обаче неблагоразумието една вечер да се напия до безпаметност. В изблик на чувства, взех, че ѝ признах, че се виждам с още някои, но че само тя е от значение за мен — позволи си усмивка боцманът. — Мисля, че добре знаеш какво прави алкохолът с мъжете?
Псето заклати глава, но не каза нищо.
— След това съм заспал — поде отново боцманът, — а Арабела така се ядосала, че ми преровила багажа и намерила тефтера. Щом видяла графика за другите момичета направо пощръкляла от гняв. Познала името на приятелката си Жизела Конти и веднага хукнала към дома ѝ. Жизела в началото се преструвала, че не знае за какво иде реч, защото бракът ѝ и без това висял на косъм, но като видяла името на братовчедка си, с която се мразели до дъното на душите си, за малко да си оскубе косите. После двете разпознали и изнамерили всичките ми любовници по имената и описанията от тефтера. Само за една нощ!