— А златната кула? — попита капитанът.
Боцманът повдигна рамене и продължи:
— Скоро обаче чумата покосила Немед и фоморийският крал Конайнг, който ближел рани на остров Тори, решил да си възвърне владенията. Той подчинил пришълците, наложил им непосилен данък и наследниците на Немед нямали друг избор, освен да се върнат към родните земи.
— От земите на скотите в земите на скитите! — рече Хлапето. — Ама то дори и имената са им почти еднакви.
— Така е — потвърди боцманът. — 117 години след напускането на Ирландия обаче, наследниците на Немед, потискани от гръцкото робство, решават отново да отплават към острова. Петимата братя — Слайнге, Ругруд, Ган, Ганан и Санган, синове на Дела, син на Лох, син на Техт, син на Триобут, син на Оторб, син на Густе, син на Ойртахт, син на Симеон, син на Арглан, син на Беоан, син на Старн — едва си пое дъх след тирадата, която произнесе — акостирали там, където преди столетие акостирал техния предтеча Немед.
— А как помниш всичко това? — хлъцна Йоланда.
— Боцманът притежава специална дарба, госпожице Йо — погледна към своя другар капитанът. — Умът му е като гъба, попива информацията, а после може да възпроизведе всичко до най-пикантната подробност.
— И какво станало после? — попита Хлапето.
— 1130 кораба акостирали на ирландския бряг и петимата братя разделили острова на пет части. Живели дълги години в мир до поредното нашествие, описано в ирландските предания. На острова нахлули „Thuata dé Danann“, или „Народът на богинята майка Дану“, който дошъл на острова носейки със себе си камъка на съдбата, наречен „Лиа Файл“, който сложили на възвишението Тара, копието на Луг, което гарантирало победата, без значение с кого се сражават, меча на Нуада, от който никой не можел да избяга и казана на Дагда, от който никой не оставал незадоволен. Те се сблъскали е хората на Фир Болг и ги победили, а после сторили това и е Фоморийците. Когато обаче при последното нашествие на острова нахлули предците на келтите — Милесианците, дошли от Иберия, те разгромили хората от „Thuata dé Danann“ и засвидетелствали своето господство над целия остров.
— Да, ама… — заоглежда се Псето. — Какво общо има това с… гайдата?
— В земите на някогашните скити текла река Дон — погледна го боцманът, — а Абърдийн, доколкото ми е известно означава „Устието на река Дон“. Вероятно хората на Фир Болг, освен наименованията, са донесли от земите си гайдата и тъпана, под чиито звуци влизали в…
— Искаш да ми натрапиш — нагъна се лицето на Псето, — че шотландската гайда и традицията, келтите да влизат в бой под звуците ѝ, е някакво си… скитско?
— Например — поде боцманът, — древнобългарските жреци наричали себе си „Колобри“, а самите „Дроиди“, най-високата каста при келтските жреци носели званието „Кол“. Ранг, вероятно наследен от претопеното население на Фир Болг!
— И защо ти е да знаеш всичко това? — докосна с пръст рамото му Йоланда.
— Ами… аз самият по майчина линия съм разклонение от ирландския род Болгер, който датира още от времето на Фир Болг.
Доколкото знам все още имам далечни роднини в малкото селце Борис-ин-Осори.
— Когато жена от рода Болгер пристане на англосаксонец — включи се капитанът, — се ражда чист англичанин!
— Дядото на майка ми е носил името Муртаг, така както се е казвал ирландският крал, владял Ълстър през 12-ти век, чието име вероятно се е родило от същите древни корени родили името на кан Омуртаг, владетел, управлявал българските земи през 9-ти век.
— А твоето… странно име? — попита Йоланда.
— Името Крази произлиза от думата за „Красив“ — игриво докосна нослето ѝ боцманът. — Никога не съм стъпвал по онези земи, но при една случайна среща с френския консул на българското черноморие, Шарл Клод дьо Пейсонел, разбрах, че всички деца там са изключително красиви.
— Значи си носят съкровището в гащите — прокара пръст по волевата форма на носа си Псето. — То и аз съм от видно потекло. Дядо ми е от…
— Хайде, стига сте ми дуднали врели-некипели! Псе, накарай тая свирка да запее като славей — рече капитанът и започна да пълни канчетата с ром. — Май забравихте, че прекъснахме сватбеното тържество.
Псето лапна гайдуницата и след няколко плахи опита успя да докара една що-годе сносна мелодия. Йоланда започна да танцува джига, а щом се включи и боцманът, тя събу обувките си и съдра част от дантелата на роклята си, за да догони набиращия скорост ритъм.