Мятайки перверзни погледи към заголените ѝ глезени, в окото на Псето пламна огънят на страстта. Когато видя, че капитанът го наблюдава, той разтърси глава и зениците му се свиха. После погледът му на няколко пъти скочи от танцуващите ѝ крака към събутите ѝ обувки.
— Махни си лепкавия поглед от краката ѝ, Псе! — подшушна му капитанът с изражение симулиращо пристойно поведение. — Надувай проклетата свирка и…
— Ама… — треперещата ръка на Псето сочеше събутите ѝ обувки. — Ходилата ѝ… Мярката… ОМД… Обувката на Мисис Дичет!
Боцманът свали поглед в краката ѝ.
— Спомням си… — рече той. — Наскоро ми споделихте… С баща ви сте посетили дома на Ейвън Суейн и едната ви обувка… мистериозно изчезнала?
— После се намери — отвърна тя.
— А вече като негова съпруга — разчепкваше мислите си пред всички боцманът, — капитан Суейн винаги би имал мерната единица на разположение.
— Ето как ромът прави чудесата да се случват — рече капитанът. — Съзнанието ти отново се пробуди за небесна енергия, Псе. Признавам, че потентността на мислите ти започва да ме озадачава!
Псето грабна другата обувка и се затича към забитата в земята пръчка. Останалите го последваха със същия ентусиазъм. Капитанът изкара компаса и започна да ги напътства, а Хлапето и Псето слагаха обувка подир обувка, за да отмерят 200 дължини на юг и 100 на запад. Щом сложиха обувката за последен път, върхът ѝ почти опря в един огромен камък. Боцманът развъртя кирката, за да оголи основата му и е помощта на останалите мъже го изтърбушиха настрани. Пренебрегвайки обедната жега, мъжете в групата моментално се заловиха да копаят. Сменяха се един подир друг и дори самата Йоланда изхвърли няколко лопати пръст.
Когато Псето скочи върху лопата и тя заби зъби в нещо твърдо, всички притаиха дъх и впериха туптящите си погледи в дъното на дупката.
— A theink us fand ye gaddang gowd, thay daed! (Мисля, че ударихме върху проклетото злато!)
Йоланда прокара ръка по лицето си и мръсните ѝ пръсти оставиха черни дири.
— Дано си струва усилията! — пое си дъх тя.
— Гръм да го удари, капитан Суейн! — изплези език капитанът. — Проклетото му име стои като пъпка на езика ми и ми пречи да си оближа устните. Я подайте бъчонката с ром, че се обезводних.
— Но това не е ли… — свъси вежди Хлапето.
Кракът на Псето раздроби буците пръст, за да разкрие кръст върху дървена плоскост.
— Ковчег — измърмори той.
— Ама… как така ковчег? — намръщи се Хлапето.
Псето доизчисти ъглите и всички видяха очертанията на огромния дървен ковчег. Щом прокараха въжета под него, те започнаха да го теглят.
Докато вадеха ковчега Черепа следеше всичко през далекогледа си.
— Какво по дяволите?!… — изсумтя той.
— Да им видим сметката! — рече Пааво Коси. — Протакането ме убива!
— Изровиха не сандък, а… ковчег — натърти Черепа.
— Ковчег ли? — изграчи Пасѐ Д’Ериш. — Колко злато можеш да набуташ в един прост ковчег?
— Не ми се нрави цялата тая работа — заигра в неравноделни спазми брадичката на Черепа.
— Какво ще правим сега? — попита Бярн Чослинг.
— Не е трудно да прозрем бъдещето — рече Тод Фъштън. — Очевидно съкровището ще се появи… накрая.
Самодоволната усмивка на Тод Фъштън не остана незабелязана от прекия му конкурент за овакантеното лидерско място. Черепа изръмжа със стиснати в чукове юмруци, издърпа Бярн Чослинг настрани и му зашепна в ухото:
— Lyt, Bjorn… (Слушай, Бярн…)
А Псето пристъпваше около ковчега, оглеждаше го, почукваше по капака, после залепяше ухо по стените му.
— Чини ми се, тракане чувам някакво… — даде той знак на останалите да запазят тишина.
— Сигурно на този вътре му трепери ченето от страх — посегна за лопатата капитанът.
— Прекалено е лек, за да пази злато. А и тези дупки по страните му — сниши се към една от тях боцманът.
— А… проклятието? — попита Йоланда.
— Мръдни оттам, Псе — замахна с лопатата капитанът и изкърти капака, след което го бутна настрана.
— Пазете се! — извика боцманът.
От отвора и от дупките по ковчега изпълзяха змии и размахаха двуостри като мечове езици. Всички успяха да се отдръпнат навреме, само капитанът не помръдна. Една змия се намота около дървения му крак и го захапа. Той не се поколеба да я разсече със сабята си. Когато влечугите се изпокриха, боцманът клекна до разполовената змия, за да я разгледа. После хвана главата ѝ с две пръчки и я захвърли надалеч.