— Мисля, че просто ги изпълвам с отвращение. Проклетите фусти, Кептън! Храня чувството, че ако се озова с женска на самотен остров, тя ще предпочете да си легне с някой делфин, отколкото с мене.
— Градиш живота си върху грешки, които те лишават от удоволствието да се почувстваш специален.
— Специален? Аз?
Капитанът придърпа торбата на Псето, измъкна оттам огледалото и му го подаде.
— Какво виждаш тук?
— Weel… (Ами…) — пое го Псето е известна доза страх, застинала в погледа му. — A eese’t toe be ae verra eesome loon, bit A noo leuk lyke de… (Някога изглеждах красавец, но сега приличам на…)
Отражението в огледалото се хапеше по напуканите устни и мръщеше лице. Щръкналите му вежди образуваха възел в горната част на гърбавия нос. Острите косъмчета се подаваха от носа като сталактити. Между редките и пожълтели от тютюна зъби се подаваха жили от пастърма.
— Unbeost!!! (Чудовище!!!) — довърши той.
— Ето че проведеният тест потвърди диагнозата!
— Толкова ли е… безнадеждно?
— Как искаш жените да те харесват, след като ти самият не се харесваш? Жените виждат не това, което си, а това, което си мислиш, че си. Ако мислиш, че си беден, те ще виждат не друго, а един прошляк пред себе си, но ако се научиш да се преструваш на богат, би заблудил и най-обиграната кучка. Ако си мислиш, че си глупав, те ще виждат един лумпен пред себе си, но ако се научиш да се правиш на умен, ще засрамиш и най-начетената лейди. Ако си мислиш, че си грозен, пред тях ще стои едно плашило, но ако се научиш да се харесваш, в теб ще се влюби и най-претенциозната кокона. Нищо по нас не е наше, но въпреки това ние трябва да се грижим за това тяло. Е, някои го правят по-добре от други — погледна превръзката на окото му капитанът, а след това отмести поглед към дървения си крак, — но пък други са по-надарени.
— Мисля, че почнах да вдявам, Кептън.
— Една от тайните на живота, Псе. Ако искаш да си харесван, сам трябва да харесваш чудовището в теб!
— Ти си… — погледна го Псето.
— Аз съм висок, Псе. Отглеждам си руса коса и сини очи. Сладкодумен съм като пойна чучулига и не съм нито циничен, нито пък алчен. А също така ползвам и два крака, които изобщо, ама… изобщо не смърдят.
— Аз пък разполагам с две очи, носът ми е чип като на финландец, богат съм като евреин, усмивката ми е очарователна, интелигентен съм като французин и много кадърен любовник съм също.
— А що се отнася до госпожица Йо, мисля, че…
— Знам, Кептън. Боцманът разсеян е и изтървава нишката на разговора, което значи, че хлътнал е до уши по нея. Нито му завиждам, нито пък… ревнувам.
— Макар да никнат от една и съща грудка, между двете сестрички има съществена разлика, Псе — изправи се капитанът. — Някои люде обаче не правят разлика и доста често бъркат ревността със завистта.
— Завистта!!! — остана забит в земята безизразният поглед на Псето.
— Защо мислиш Яго предупреждава Отело? — протегна дясната си ръка капитанът, за да придаде театрална атмосфера. — „Oh, beware my lord of jealousy! It is the green-eyed monster which doth mock thy meet it feeds on.“11 („О, господарю, внимавайте с ревността. Това зеленооко чудовище се присмива над всички онези, с които се храни.“)
— Ревността! Нима човек способен е да надбори това демонично чувство?
— Интелигентният ти въпрос, Псе, ме провокира да разплета пред теб кълбото на живота. Ревността съществува откак свят светува. Пази се от нея, защото тя внушава слабост и дори дяволът не я толерира. Завистта обаче е измислена умишлено, защото тя е в основата на успехите. Успехите носят пари, парите пораждат насилие. Насилието води до чувства, чувствата създават изкуство, а изкуството… облагородява характера.
— Характерът… Той ключът към успеха е!
— Бързо учиш, Псе! Ако завиждаш на боцмана за госпожица Йоланда, скоро ще си намериш някоя фуста, която ще изглежда по-красива от нея в твоето око. Ако завиждаш на испанския крал за златото, което той краде от индианците, скоро ще станеш по-богат от него. Завистта не ти показва пътеката, която води до целта, а резултата, който те очаква, ако си… достатъчно упорит.
— A un’erstn, Cap’n! Envie iz necessar feelin! (Разбирам, Кептън! Завистта е задължително чувство!)
— Право в целта, Псе!
— Ето я и пътеката, по която дойдох — посочи пред себе си Псето.
— Ще минем от тук, Псе — закрачи към непробиваемата стена от лиани, храсти и шубраци капитанът. — Ако вървиш по отъпкана пътека, нямаш никакъв шанс да оставиш следа след себе си!