Любомир Николов
Проклятието на замъка Муш-Мурок 2
РЕЗЮМЕ
Скъпи читателю, който не си чел [[450|предния брой]], искам да те предупредя от самото начало: предстои ти да прочетеш една игра, изпълнена с неподправен идиотизъм. Ако не си падаш по такива неща, или ако просто ти липсва чувство за хумор, прескочи тия страници — те не са за теб.
А ако все пак решиш да се впуснеш в една идиотска авантюра, тръгни напред с мен и опитай да си представиш…
Отгледан в една бедна планинска кошара, ти узнаваш едва на осемнайсетия си рожден ден, че си наследник на славния род Муш-Мурок. Ала още когато си бил невръстно дете, злият барон Баламур д’Ангалак е отнел с измама цялото имущество на баща ти.
С безразсъдния устрем на младостта ти се отправяш към замъка Муш-Мурок, за да откриеш старинния документ, който ще ти възвърне родовите владения. Само че баронът няма ни най-малко желание да улесни твоите търсения. Напротив — след като преодоляваш първите премеждия, ти внезапно се озоваваш затворен в подземната тъмница на замъка. Но нима младият граф Корнишон дьо Муш-Мурок може да загуби своя оптимизъм? Не, разбира се, хиляди пъти не! И тъй, ето как продължават твоите приключения…
1
Седнал върху коравия дъсчен нар, ти обмисляш положението. А то никак не е розово. Вярно, успял си да попаднеш в замъка, но не точно така, както ти се искаше. За да откриеш древния указ на крал Кукундрел Мъдри, ще трябва първо да се измъкнеш от килията.
Както твърди един древен мислител, от всяко трудно положение най-добрият изход е вратата. Ако желаеш да огледаш вратата на килията, мини на 39.
Ако искаш първо да се подкрепиш със залък хляб, продължи на 61.
Ако легнеш на нара, за да си починеш и да събереш сили, прехвърли се на 22.
2
Мини на 26.
3
Минава четвърт час. Седиш върху нара и все още се колебаеш дали да приемеш плана на абат О’Бръм. Вече започваш да съжаляваш за решението си, когато откъм дупката долита дрезгав шепот:
— Какво става, графе? Защо не започваш?
Ала преди да отговориш, вратата се отваря и в килията нахълтват четирима въоръжени войници.
Продължи на 8.
4
Миг преди тъмничарят да замахне, ти посочваш надолу.
— Чакай малко бе, човек! Не виждаш ли, че ти се е развързала връзката на обувката?
Всъщност тъмничарят е с ботуши, но в момента явно не подозира каква коварна уловка си му приготвил. Като прави чупка в кръста, той привежда глава и съсредоточено се вглежда в краката си.
— Коя?
Главата му е точно срещу каменната стена. Ловко отскачаш зад него и го блъскаш с всичка сила.
Мини на 72.
5
Светкавично грабваш хляба и щом тъмничарят подава глава през вратата, замахваш с всичка сила. Да, млади графе, ти очевидно познаваш много добре природните закони. Защото както ни учи физиката, тъмничарската глава може да съперничи по твърдост с диаманта, ала в природата има и нещо по-кораво от нея — затворническият хляб. Раздава се глух пукот и врагът рухва на влажния каменен под. Върху темето му бавно се издува огромна цицина.
Мини на 31.
6
— Ах, колко ме уплаши! — подигравателно възкликва баронът. — Твоята злоба не струва пукната пара, недоносче! Махай се от замъка ми и върви да хленчиш по света колко коварен бил барон Баламур д’Ангалак. Тъкмо ще убедиш хората, че е по-добре да не ми се изпречват на пътя.
Мини на 55.
7
Спускането надолу по стената минава без произшествия и след няколко минути двамата вече тичате през ливадите към гората, която се тъмнее недалече. Ала внезапно почвата под краката ви изчезва. Онова, което сте смятали за безопасна поляна, всъщност се оказва тресавище, готово да ви погълне.
Всички опити да се измъкнете са безплодни. Затъвате все по-дълбоко и по-дълбоко, докато накрая разбирате, че ви остава само едно — да викате за помощ.
Най-сетне стражата чува отчаяните ви крясъци и идва да ви спаси… ако подобно нещо изобщо може да се нарече спасение, защото не след дълго се озоваваш върху масата за инквизиции. Под злобния поглед на барон д’Ангалак ще бъдеш подложен на най-чудовищното мъчение — гъделичкане по петите с пауново перо докато издъхнеш… или докато подпишеш документа с неговите искания.
Мини на 53.
8
Пет минути по-късно ти лежиш прикован върху масата за мъчения. На няколко метра от тебе Баламур д’Ангалак седи в удобно кресло и с блажена усмивка наблюдава как палачът подрежда зловещите си инструменти.