— Сам си избра тая съдба, нищожество! — просъсква баронът. — Ако не подпишеш, ще бъдеш инквизиран до смърт. Давам ти последна възможност. Ще подпишеш ли?
Ако се съгласиш, мини на 33.
Ако откажеш, продължи на 64.
9
След половин час напрегнато очакване хлябът най-сетне се размеква. Изяждаш клисавата сивкава каша, макар че има вкус на смес от глина и смазка за панти. Изпиваш глътка вода, за да прогониш от устата си неприятния вкус, после с натежал стомах се излягаш върху нара.
Постепенно умората взима своето и ти се унасяш в дълбок сън.
Мини на 47.
10
Не е трудно да откриеш механизма — той е монтиран в тясно каменно помещение отдясно на портата. Но докато въртиш огромното колело, писъците откъм замъка постепенно затихват. Обзема те зловещо предчувствие. Ще успееш ли да се справиш навреме?
Избери своя шанс — 65, 40 или 56.
11
Когато подписваш документа, барон д’Ангалак прави презрителна гримаса.
— Очаквах повече храброст от тебе, Муш-Мурок! Е, сега не си ми необходим повече. — Той се обръща към стражата. — Ударете му двайсет тояги и го изхвърлете заедно с онзи дъртак, абат О’Бръм.
Мини на 60.
12
— Ама това, аристократите, сте много хилав народ! — мърмори тъмничарят. — Чалъм трябва за тая работа. Ето, гледай как става.
С два удара на грамадните си ръчища той изкъртва една дъска и ти я подава.
— Дръж. Е, казвай сега за какво толкова съм ти притрябвал.
— Ето за това — отговаряш ти и стоварваш дъската върху главата му.
За съжаление ти явно не си запознат с онзи закон на физиката, според който тъмничарската глава може да съперничи по твърдост с диаманта. Дъската се строшава на две, без да предизвика желания ефект.
Мини на 62.
13
Преди телохранителите да те спрат, ти грабваш самуна затворнически хляб и го стоварваш върху главата на барона. Раздава се глух пукот, напомнящ удар на дърводелски чук по дъното на здрава бъчва. Баламур д’Ангалак избелва очи и се свлича на пода. Отскачаш назад, очаквайки пазачите да те нападнат, но те са толкова объркани, че само повдигат господаря си и бързо го изнасят навън.
Мини на 20.
14
С пъшкане и сумтене човекът се измъква изпод нара. Когато се изправя, виждаш, че е невероятно мършав старец, облечен с дълга, дрипава дреха, която някога е била черна, но днес има неопределен мръсносивкав цвят.
— Кой си и какво търсиш тук? — питаш го ти.
Старецът приглажда косата си и гордо вдига глава.
— Позволи ми да ти се представя, скъпи събратко по нещастие. Пред тебе стои абат О’Бръм — църковник, поет, изобретател и най-искрен враг на барон д’Ангалак. А сега ще ми разрешиш ли да запитам на свой ред с кого имам честта да разговарям?
Явно ще трябва да се представиш. Но под какво име?
Граф Корнишон дьо Муш-Мурок, законният наследник на този замък — мини на 81.
Пипъл Джобарсън — кротък търговец на дребно, несправедливо обвинен в джебчийство — продължи на 2.
Коли Сенаред — добродушен овчар, излежаващ поради съдебна грешка присъда за няколко убийства — прехвърли се на 26.
16
След като се разкършва добре, тъмничарят прекратява заниманията и се обръща към тебе.
— Е, стига толкова. За какво бях дошъл всъщност? А, да, документът. Добре де, дай да видя къде си подписал.
Моментът е твърде неприятен. Нямаш друг изход, освен да подадеш листа. Около минута тъмничарят се взира в неподписания документ, докато най-сетне проумява как стоят нещата.
Мини на 62.
17
Мини на 6.
19
Макар че тичаш по коридора с всичка сила, така и не успяваш да догониш адския механизъм. Очевидно абат О’Бръм добре е „дал газ“ на Хорацио. Задвижвана от обезумелия плъх, машината се носи из крепостта като снаряд, а двете ръждясали вилици тракат като челюсти на прегладняло куче и ръфат когото заварят. Отчаяните писъци на стражата огласят целия замък.
Мини на 25.
20
Когато стъпките на стражата заглъхват в края на коридора, абат О’Бръм изскача изпод леглото и те прегръща.
— Всичко чух, млади графе! Ти си истински, достоен наследник на рода Муш-Мурок. И се кълна в името на старата дружба с твоя баща, че ще те измъкна от затвора! Ала сега не бива да губим време. Сигурен съм, че след като се опомни, баронът ще реши да те предаде на палача. Трябва да го изпреварим!