Ти опипваш дебелата врата и поклащаш глава.
— Хубаво казано, отче… само че как ще се измъкнем от тая килия? Може би с твоята дяволска дълбачка?
— Не — усмихва се старият свещеник. — Това би било твърде бавно… макар че и тя ще ни свърши работа. Отдавна имам гениален план за бягство, липсваше ми само млад и силен помощник. Сега всичко е наред. След не повече от час ще бъдем на свобода.
Оглеждаш го недоверчиво. Този дрипав и мършав старец не изглежда способен на подвизи.
— Повярвай ми! — настоява абатът и вдига от земята листа, който е останал забравен в суматохата. — Повикай тъмничаря и му кажи, че си подписал всичко. Когато отвори вратата, за да вземе документа, трябва само да го удариш с нещо по главата. Другото остави на мен.
Без повече обяснения старецът пролазва под нара и изчезва в дупката. Ти поглеждаш подир него и се почесваш по тила. Ще приемеш ли плана му, макар че не знаеш в какво се състои?
Да — мини на 50.
Не — продължи на 3.
21
Спускането надолу по стената минава без произшествия и след няколко минути двамата вече тичате през ливадите към гората, която се тъмнее недалече. Ала внезапно почвата под краката ви изчезва. Политате надолу… и се озовавате в яма, пълна с мършави, прегладнели вълци.
Следващите двайсетина минути са едни от най-неприятните през живота ти. Раздавайки удари и ритници, по някакво чудо успявате да се опазите от нападенията на вълците. Най-сетне стражата чува отчаяните ви крясъци и идва да ви спаси… ако подобно нещо изобщо може да се нарече спасение, защото не след дълго се озоваваш върху масата за инквизиции. Под злобния поглед на барон д’Ангалак ще бъдеш подложен на най-чудовищното мъчение — гъделичкане по петите с пауново перо докато издъхнеш… или докато подпишеш документа с неговите искания.
Мини на 53.
22
Изпъваш се върху нара и се опитваш да измислиш начин за бягство. Но засега не ти хрумва нищо. Каменните стени са дебели, вратата е здрава. Изглежда, ще трябва да чакаш благоволението на съдбата.
Изтощен от мисли, ти постепенно се унасяш в дълбок сън.
Мини на 47.
24
Дълбоко в горските дебри една изоставена въглищарска колиба ви предлага търсеното убежище. Седнал пред нея, ти се взираш към короните на дърветата и се питаш какво ли те чака сега. В крайна сметка не си постигнал нищо — положението е същото, както и преди.
Мини на 82.
25
Сред всеобщата паника никой не обръща внимание на двама невзрачни затворници, които бързо се измъкват в двора на замъка. Ала ето че този път благосклонната съдба ви е изоставила. Крепостната порта се оказва затворена.
— Бързо горе, на стената! — възкликва абат О’Бръм. — Ще се спуснем с въже!
— Въже ли? — изненадваш се ти. — Откъде ще го вземем?
Старецът гордо разгръща дрипавата си дреха. Около кръста му наистина е омотано дълго, грубо изплетено въже.
— Ето! Цели седемнайсет години скубах брадата си косъм по косъм, за да го изплета!
Ако приемеш идеята на абата, мини на 44.
Ако предпочиташ да потърсиш механизма за отваряне на портата, прехвърли се на 10.
26
Старият абат избухва в дрезгав смях.
— Не ме заблуждавай, младежо! Откакто тия места попаднаха под властта на барон д’Ангалак, крадците и убийците тук са на почит. И без да ми казваш, знам, че за да попаднеш в затвора, трябва да си честен и почтен човек. Погледни мене — някога бях уважаван Божи служител и пръв приятел на граф Халабаш дьо Муш-Мурок. А какво съм днес? Жалка развалина след седемнайсет години, прекарани в тия мрачни зандани.
Ти си поразен. Значи абатът е бил приятел на твоя баща! Ако решиш да му разкриеш името си, мини на 81.
Ако предпочиташ засега да премълчиш, продължи на 45.
28
— Какво? — възкликва тъмничарят. — Не било моя работа, значи! Хей, говедо муш-муроковско, внимавай какво говориш!
— Не смей да произнасяш с жалкия си език славното име на моя род, долно създание! — гордо отвръщаш ти.
Мини на 62.
30
Когато без колебание се подписваш под документа, баронът те поглежда смаяно.
— Ти си бил по-наивен, отколкото те смятах! Е, добре, нещастнико! Вече не представляваш заплаха за мен и ще те пусна да си вървиш заедно с един дъртак, приятел на баща ти. Тъкмо няма да ви хрантутя повече.