50
Решително пристъпваш напред и започваш да блъскаш с юмруци по вратата. След малко от другата страна се раздават стъпки и чуваш груб глас:
— Хей, ти там! Какво си се раздумкал?
— Размислих! Размислих! — крещиш ти. — Подписах документа и искам час по-скоро да го отнесеш на барона!
— Добре де — троснато отвръща тъмничарят. — Ей-сега ще отворя.
В ключалката изтраква ключ… и чак сега ти идва на ум, че си забравил за втората част от плана — да удариш тъмничаря с нещо по главата. Трескаво се оглеждаш, но в килията няма кой знае колко предмети. Възможностите са само три:
Да използваш делвата за вода — мини на 77.
Да изкъртиш дъска от нара — прехвърли се на 38.
Да си послужиш с коравия затворнически хляб (ако го имаш) — продължи на 5.
52
Тлъстото лице на барона се изкривява от злоба.
— Жалко нищожество! Как смееш да се противиш на моята воля! Тук ще гниеш до края на дните си… ако не ми хрумне в най-скоро време да отърва земята от отрепка като теб!
Кръвта ти кипва. Нима ще оставиш този дебелак да оскърбява един наследник на славния род Муш-Мурок?
Ако решиш да плиснеш мастилницата във физиономията му, мини на 41.
Ако халосаш д’Ангалак с хляба по главата (стига да не си го изял), прехвърли се на 13.
Ако заявиш, че е под достойнството ти да отговаряш на мизерните му заплахи, продължи на 70.
53
Не знаеш колко е траяла тази жестока инквизиция. Стискаш зъби и търпиш, ала човешките сили имат предел. Изнемощял и съсипан, най-сетне ти подписваш с трепереща ръка съдбовния документ.
Мини на 33.
55
Един час по-късно стражата те изритва от замъка заедно с абат О’Бръм. Изправен горе на крепостната стена, Баламур д’Ангалак ви изпровожда с гръмогласен смях.
Сядаш с наведена глава на един крайпътен камък и горчиво прошепваш:
— Провалих се… Поддадох се на заплахите и подписах.
За твое най-голямо учудване старият свещеник започва тихичко да се киска и те потупва по рамото.
— Нищо не си подписал! Докато съществува указът на Кукундрел Мъдри, замъкът ще остане собственост на рода Муш-Мурок и никакъв документ не е в състояние да промени това. Кураж, млади графе! Рано или късно ще се доберем до безценния древен указ. А сега дай да не губим време. Колкото и да е тъп, баронът скоро ще съобрази каква грешка е допуснал. Тогава ще се опита да те залови отново.
Мини на 24.
56
Напрягаш сетни сили. Внезапно ръждясалият механизъм изскърцва и се завърта свободно. Портата започва да се издига — педя, две, три… Достатъчно, за да пролази човек под нея. Светкавично изскачаш навън, махваш с ръка на абата и минута по-късно двамата вече тичате по пътя.
Мини на 24.
57
— Хмммм — промърморва тъмничарят. — Това, аристократите, сте големи диванета, ама понякога ви хрумват интересни идеи. Как мислиш, дали тая лечебна физкултура може да помогне и на мен? От влагата в тия зандани напоследък взе да ме мъчи ревматизъм.
Какво ще му отговориш?
„Разбира се, че ще ти помогне“ — мини на 43.
„Това е за изтънчени хора, а не за говеда като теб“ — мини на 62.
58
Свиваш юмрук и замахваш, но изведнъж загадъчната машина се завърта и болезнено те перва с лъжицата през ръката. Възмутен, ти отскачаш назад. Срамота! Как може да се употребяват подобни необезопасени механизми!
Отдръпваш се върху нара и решаваш, че все пак ще е най-разумно да видиш какво иска натрапникът.
Мини на 14.
59
Спускането надолу по стената минава без произшествия и след няколко минути двамата вече тичате по горския път. Трябва да се укриете час по-скоро, преди да са ви настигнали войниците на барона.
Мини на 24.
60
Един час по-късно стражата те изритва от замъка заедно с абат О’Бръм. Изправен горе на крепостната стена, Баламур д’Ангалак ви изпровожда с гръмогласен смях.
— Какъвто бащата, такъв и синът — унило поклаща глава старият свещеник. — Единият проигра наследството си на карти, другият доброволно се отказа от него. Ти си позор за своя род, Корнишон дьо Муш-Мурок! Връщай се обратно в кошарата — там ти е мястото!
Уви, абатът е прав. След като провали всичките си шансове, не ти остава нищо друго, освен да бъдеш овчар до края на дните си.
61
Парчето хляб, което е положено до делвата с вода, не изглежда особено апетитно, но въпреки това ти храбро го захапваш. И в резултат едва не се лишаваш от два предни зъба. Очевидно главното му достойнство е твърдостта, по която може спокойно да си съперничи с камъните от крепостната стена.