Ако искаш да поговориш със селяните, мини на 70.
Ако предпочиташ да огледаш стените на замъка, прехвърли се на 46.
10
Посрещането не ти вдъхва доверие, затова благоразумно се оттегляш по пътя. Когато от замъка те отделя солидно разстояние, спираш и се замисляш. Така или иначе трябва да се промъкнеш вътре.
Мини на 58.
11
Човекът разбира, че не е желана компания и унило се отдалечава от поляната. След като спокойно изяждаш гъската, ти продължаваш пътя към подножието на планината.
Мини на 5.
12
Положението е отчаяно. Когато разлютените псета те обграждат от всички страни, ти не виждаш друг изход, освен да се покатериш на най-близкото дърво. Лошото е там, че след малко пристига и стражата от замъка.
— Слизай! — заповядва предводителят на въоръжения отряд.
— Не, благодаря — възразяваш ти. — И тук ми е добре.
Горе между клоните наистина е сравнително добре, но това положение не трае дълго. След малко противниците домъкват секири и енергично се захващат на работа. Половин час по-късно дървото рухва… и ти губиш съзнание от удара при падането.
Продължи на 77.
13
Постепенно гората става все по-рядка и най-сетне излизаш на открити ливади, отвъд които се издигат непристъпните стени на замъка. Доколкото можеш да прецениш от разстояние, едва ли ще можеш да ги изкачиш. Ако не желаеш да продължаваш напред, върни се на 45 и избери друга посока.
Ако искаш да се приближиш до крепостните стени, мини на 73.
14
Непознатият въздъхва, но кимва одобрително.
— Ами да, прав си. Те, богатите затова са богати — защото правят икономии… Позволи ми поне да ти се представя. Аз съм Панделио, любител на приключенията и далечните пътешествия. А ти по каква работа идваш насам?
Ако му разкриеш целта си, мини на 23.
Ако кажеш, че това не го засяга, мини на 60.
15
От делвата се изсипва същински водопад и в следващата секунда биваш облепен от глава до пети с нещо лепкаво и зловонно. Ама че възпитание имат тия от замъка! Но сега не е време да разсъждаваш. Хукваш с всичка сила по пътя, а зад гърба ти се раздава зловещият вик:
— Пуснете кучетата!
Продължи на 30.
16
Надигаш чашата и отпиваш малка глътка. Виното е великолепно — много по-добро от онова, което си опитал преди малко. Със следващата глътка изпразваш чашата на един дъх и посягаш да си налееш още, но с ужас откриваш, че ръцете не ти се подчиняват.
Непознатият забелязва това и се ухилва.
— Хвана те, а? Във виното има сънно биле, глупако! След малко ще те доставим като колет право в замъка. Не знаеш ли, че баронът е обявил награда за главата ти?
— Двеста жълтици — уточнява откъм вратата на кухнята дебелият ханджия.
Обгръща те мъглива пелена. Изгубил последни сили, ти захлупваш лице на масата и потъваш в дълбок сън.
Мини на 77.
17
Тълпата развълнувано те обгражда от всички страни. Над гората отекват възторжени крясъци:
— Муш-Мурок!
— Младият граф!
— Ура, това е той!
С радостни възгласи селяните се струпват около теб. Ентусиазмът им е толкова трогателен, че се просълзяваш. Добрите хорица… Има само едно странно нещо — непрекъснато говорят за някакви си двеста жълтици.
— За какви пари става дума? — питаш ти.
— Ами… за наградата, дето баронът я дава за теб — простодушно пояснява най-близкият селянин.
— Ах, вероломни твари! — надаваш свиреп крясък ти. — Значи искате да продадете своя спасител за трийсет сребърника.
— А, не — възразява селянинът. — Много е евтино. Под сто и петдесет жълтици няма да приемем.
Възмутен от това коварство, ти изваждаш меча, но не успяваш дори да го размахваш. С един удар отзад по главата някой те изпраща в страната на сънищата.
Продължи на 77.
18
Заобикаляш хана. Както си предполагал, кухнята е отзад и прозорецът е отворен. Вътре около печката шетат ханджията и двамата му помощници. А на една маса съвсем близо до прозореца съзираш върха на мечтите си в този момент — голяма печена гъска.
Няколко минути зорко следиш движенията на тримата. От време на време кухнята опустява, но всеки път съвсем за кратко. За да отмъкнеш гъската, ще трябва да действаш светкавично.
Ако поемеш този риск, мини на 2.
Ако предпочетеш да влезеш в хана, мини на 54.