Ако миришеш апетитно, продължи на 12.
Ако миризмата ти е меко казано неприятна, мини на 74.
31
Идеята обаче се оказва трудна за осъществяване, защото просякът не ще да пада. С изумление осъзнаваш, че той изобщо не е сакат. Отрязаните крака всъщност са две парцалени топки, прикрепени към кръста му. А истинските крака са скрити в издълбания пън. Ама че работа!
Но не ти остава много време да се чудиш, защото „просякът“ измъква скрит меч и се хвърля насреща ти. А от гората изскачат още десетина въоръжени мъже.
— Дръжте го! — крещи някой. — Баронът дава двеста жълтици за него!
Решаваш, че не е никак хубаво тия мъже да получат цели двеста жълтици. Може да се пропият и изобщо да тръгнат по лош път. За да им спестиш подобни неприятности, хукваш с всичка сила по пътя и скоро си вън от опасност.
Мини на 44.
32
Името ти сякаш обладава магическа сила. Отнякъде моментално изниква въже и след минута вече си изтеглен на сигурно място.
Продължи на 17.
33
Когато влизате, ханът се оказва съвършено празен. Панделио ти кимва към една от масите.
— Седни там. Ще видиш, че ханджията е разбран човек.
Сядаш и тъй като си жаден, отпиваш вино от една забравена на масата чаша. Междувременно Панделио изчезва в кухнята. След малко подава глава отвътре и гордо съобщава:
— Какво ти казвах! Ханджията е поласкан, че граф дьо Муш-Мурок оказва такава чест на скромното му заведение. Даже настоява да ни почерпи.
Мини на 49.
34
Идиот! Достойните ти прадеди навярно са се обърнали в гроба от срам за малоумния си потомък. И да не би да мислиш, че тия двамата ще удържат на обещанието си? Ако вярваш в това, ще бъдеш жестоко разочарован. Докато Панделио те омотава с дебело въже, ханджията решава, че ще е най-сигурно да те халоса с черпака по главата.
Следващите няколко часа се губят, защото ги прекарваш в царството на блажените сънища.
Мини на 77.
35
Е, при това положение съдбата ти е решена. След малко ще станеш храна за прегладнелите вълци. Нека те утеши поне мисълта, че по този начин се включваш във вечния кръговрат на природата.
36
— Е, да, така е — въздъхва Панделио. — Знам какво е да си беден. Всъщност… преди малко те наблюдавах внимателно. Имам чувството, че си тръгнал по някаква важна задача. Така ли е?
Ако му разкриеш с каква цел си тръгнал, мини на 23.
Ако му кажеш, че не е негова работа, прехвърли се на 26.
37
Продължаваш по горския път и само след десетина минути отпред се появяват високите южни стени на замъка Муш-Мурок. Чудна работа — тук сякаш са се подготвили за нападение на цяла вражеска армия. Портата е затворена, а на високата стена над нея са подредени доста ефектни средства за отблъскване на досадници: грамаден камък, още по-грамаден димящ казан и зловеща глинена делва със солидни размери.
— Приближи се до портата, пътнико! — строго изрича нечий мощен глас.
Оглеждаш стената. Никъде не забелязваш жив човек. Стражата се е укрила добре.
Ако се подчиниш на заповедта, мини на 53.
Ако сметнеш, че това ще е вредно за твоето здраве, прехвърли се на 10.
38
За твоя изненада Панделио скача от табуретката и надава вик:
— Хей! Тоя май надуши каква е работата!
Откъм кухнята веднага дотърчава ханджията, въоръжен с огромен черпак. Междувременно Панделио се е снабдил отнякъде със здрава букова сопа. По всичко личи, че намеренията им спрямо теб не са особено дружелюбни. Как ще постъпиш в тази трудна ситуация?
Ще се опиташ да поговориш с тях — мини на 56.
Ще извадиш меча и ще се биеш — мини на 20.
Ще избягаш от хана — мини на 25.
39
Най-сетне горе върху стената войниците на барона излизат от своите укрития, но реакцията им съвсем не е почтителна. Напротив — по всичко личи, че се канят да приведат в действие защитните съоръжения. А те са (нека го напомним): димящ казан в средата, огромен камък отдясно и още по-грамадна делва отляво.
С ужас осъзнаваш, че след секунда те чака бомбардировка. Не ще имаш време да избягаш, тъй че трябва да избереш най-малката от три неизвестни злини.
Ако побегнеш право напред, прехвърли се на 67.
Ако преди това отскочиш наляво, попадаш на 15.
Ако отскочиш надясно, мини на 75.