— Тъй ли? — обижда се Панделио. — Щом не разбираш от приятелство, много ти здраве! Върви си по пътя сам!
С тия думи той ти обръща гръб и се запътва обратно към хана.
Продължаваш напред по пътя, като се чудиш на това странно поведение. Преставаш да се чудиш едва след половин час, когато откриваш, че едната ти кесия е изчезнала. Отбележи в дневника загубата на петдесет гроша.
Излишно е да гониш мошеника. Само ще си загубиш времето, а може и да си навлечеш по-сериозни неприятности.
Мини на 5.
49
Скоро Панделио се връща с грамадна кана вино. Сяда на масата, налива две чаши и кимва радостно.
— Е, наздраве! Да пием за успеха на твоята праведна мисия.
Какво ще направиш сега?
Ще пиеш с него — мини на 16.
Ще кажеш, че си въздържател — мини на 8.
Ще заявиш, че не пиеш със съмнителни типове — мини на 38.
50
Надаваш пронизителни вопли и след малко на ръба на ямата изниква цяла група дрипави селяни. Минута-две те следят с жив интерес как се бориш за живота си. Накрая най-старият пита:
— Хей, какво търсиш там долу?
— Не ми е до приказки — задъхано отговаряш ти. — Измъкнете ме по-бързо.
— Да те измъкнем ли? — изненадва се старецът. — Че защо?
Какво ще отговориш?
„Защото това е ваш човешки дълг“ — мини на 64.
„Защото аз съм младият граф дьо Муш-Мурок, който ще ми освободи от тиранията на злия барон д’Ангалак“ — прехвърли се на 32.
„Защото ще ви дам петдесет гроша“ — мини на 3 (стига да ги имаш).
51
И постъпваш съвършено правилно. Докато противниците се колебаят кой да нападне пръв, ти катурваш масата насреща им и изхвръкваш от хана. Зад гърба ти се раздават разочаровани вопли:
— Язък! Изтървахме наградата!
— След него! Двеста жълтици са това! Ще го хванем!
Ще те хванат, ама друг път! Работата като овчар при стария Рапондо те е надарила със здрави нозе. Плюеш си на петите и скоро вече си на цяла левга от коварните преследвачи.
Мини на 5.
52
Непознатият се ухилва до уши и лакомо атакува парчето печена гъска, което щедро му връчваш. Няколко минути над масата царува тишина, нарушавана само от задружното ви мляскане. Но дори и една едра гъска не може да се опре на двама изгладнели пътници. Когато върху блюдото остава само куп оглозгани кокали, непознатият избърсва уста и те оглежда любопитно.
— Да ти се представя. Аз съм Панделио, пътешественик и любител на приключенията. А ти кой си и накъде отиваш?
Ако му разкриеш целта си, продължи на 23.
Ако кажеш, че това не го засяга, мини на 60.
53
Храбро пристъпваш пред портата.
— Кой си и по каква работа идваш в този замък? — отново пита гласът.
Какво ще отговориш?
„Аз съм граф Корнишон дьо Муш-Мурок, законният владетел на този замък“ — прехвърли се на 39.
„Беден пътник, който търси гостоприемството на славния барон д’Ангалак“ — мини на 7.
„Кралски пратеник със секретно послание до барона“ — попадаш на 24.
Ако решиш, че ще е по-разумно да прекратиш разговора и да си тръгнеш, продължи на 10.
54
Влизаш в хана. Залата е почти празна, само на една маса в ъгъла седи някакъв мършав тип с окърпени дрехи.
Още докато сядаш, ханджията изниква до теб и ти предлага менюто. То не е твърде богато, но все пак има ястия за хора с всякакво състояние на кесиите. Какво ще избереш?
Постна чорба от леща за 1 грош — продължи на 63.
Омлет с шунка за 8 гроша — прехвърли се на 29.
Печена гъска за 20 гроша — мини на 4.
55
Постъпката ти е идиотска и човекът с право се вбесява. А когато се вбеси, даже един сакат просяк налита на бой. В следващия миг с изумление осъзнаваш, че той изобщо не е сакат. Отрязаните крака всъщност са две парцалени топки, прикрепени към кръста му. А истинските крака са били скрити в издълбания пън. Ама че работа!
Но не ти остава много време да се чудиш, защото „просякът“ измъква скрит меч и се хвърля насреща ти. А от гората изскачат още десетина въоръжени мъже.
— Дръжте го! — крещи някой. — Баронът дава двеста жълтици за него!
Решаваш, че не е никак хубаво тия мъже да получат цели двеста жълтици. Може да се пропият и изобщо да тръгнат по лош път. За да им спестиш подобни неприятности, хукваш с всичка сила по пътя и скоро си вън от опасност.