Мини на 44.
56
— Чакайте малко, уважаеми господа! — възкликваш ти. — Сигурно има някакво недоразумение. Вярвам, че ако поговорим, ще съумеем да се разберем като цивилизовани хора.
— Може — любезно се съгласява Панделио. — Предлагам ти следното споразумение: ти ще кротуваш докато те вържем, а ние обещаваме да не ти нанасяме телесни повреди.
— Да ме вържете ли? — изненадваш се ти. — Че защо?
— Заради наградата, дръвнико. Барон д’Ангалак е обявил, че дава двеста жълтици за главата ти!
Хубава работа! Значи баронът вече знае за твоето идване! И как ще постъпиш сега?
Ще избягаш от хана — мини на 25.
Ще се биеш — продължи на 20.
Ще позволиш да те вържат — прехвърли се на 34.
57
— Така си и мислех! — възкликва Панделио. — А ще бъде ли прекалено нескромно, ако запитам каква работа те води по тия места?
Какво ще му отговориш?
„Да, ще бъде прекалено нескромно“ — прехвърли се на 60.
„Имам да оправя някои търговски работи“ — мини на 6.
„Дошъл съм да си възвърна владението над замъка Муш-Мурок“ — попадаш на 23.
58
Портата на замъка е обърната на юг. След като отхвърляш тази посока, от коя страна ще заобиколиш?
От изток — продължи на 68.
От запад — попадаш на 45.
От север — прехвърли се на 19.
59
При други обстоятелства навярно би успял да избягаш, но сега гъската затруднява движенията ти и след малко събитията стигат до своя закономерен резултат. Мощен удар с черпак те поваля на пътя. Следват още няколко удара със сопите, после преследвачите се отправят обратно, носейки спасената гъска. Докато се отдалечава, ханджията презрително подхвърля през рамо:
— Абе, глупако, къде си тръгнал да крадеш, като виждаш, че хич не те бива.
И ти се питаш същото. Какво да се прави — съдба… Ставаш, разтриваш ударените места и продължаваш напред по пътя.
Мини на 5.
60
Панделио се усмихва широко.
— Добре, добре. Разбирам, че сериозен човек като теб трябва да пази тайните си. Не ти се сърдя. Но ако ми позволиш да ти дам съвет, най-добре ще е да имаш компания по пътя в тия смутни времена. Искаш ли да пътуваме заедно?
Ако се съгласиш, мини на 69.
Ако откажеш, продължи на 26.
61
Когато разкриваш името си, смаяните селяни захвърлят лопати и колички. Над купищата пясък се надигат възторжени викове:
— Муш-Мурок!
— Младият граф!
— Ура, това е той!
С радостни възгласи селяните се струпват около теб. Ентусиазмът им е толкова трогателен, че се просълзяваш. Добрите хорица… Има само едно странно нещо — непрекъснато говорят за някакви си двеста жълтици.
— За какви пари става дума? — питаш ти.
— Ами… за наградата, дето баронът я дава за теб — простодушно пояснява най-близкият селянин.
— Ах, вероломни твари! — надаваш свиреп крясък ти. — Значи искате да продадете своя спасител за трийсет сребърника.
— А, не — възразява селянинът. — Много е евтино. Под сто и петдесет жълтици няма да приемем.
Възмутен от това коварство, ти изваждаш меча, но не успяваш дори да го размахваш. С един удар отзад по главата някой те изпраща в страната на сънищата.
Продължи на 77.
62
Докато търчиш с всички сили към гората, зад гърба ти се раздава свиреп рев. Ханджията е усетил кражбата! Мини на 28.
63
Ханджията те оглежда презрително и иска да му платиш още сега. Без да спориш с него, бръкваш в кесията и му даваш гроша (отбележи това в дневника).
След малко паницата с чорба е пред теб. Нахранваш се и излизаш от хана.
Мини на 5.
64
— Наш човешки дълг е да не си пъхаме носа където не ни е работа — мъдро заявява старецът. — Хайде да си вървим, момчета!
Ако се решиш да разкриеш на селяните кой си, мини на 32.
Ако им обещаеш петдесет гроша, продължи на 3.
А ако не ти допада нито едното, нито другото, ще трябва да се примириш с неизбежната гибел край стените на замъка.
65
Без да чака втора покана, непознатият сяда до теб и лакомо атакува парчето печена гъска, което щедро му връчваш. Няколко минути над полянката царува тишина, нарушавана само от задружното ви мляскане. Но дори и една едра гъска не може да се опре на двама изгладнели пътници. Когато на тревата остава само куп оглозгани кокали, непознатият избърсва уста и те оглежда любопитно.