— Да ти се представя. Аз съм Панделио, пътешественик и любител на приключенията. А ти кой си и накъде отиваш?
Ако му разкриеш мисията си, мини на 76.
Ако кажеш, че предпочиташ да не говориш на тази тема, мини на 41.
66
Клетникът те изпраща с хиляди благословии, а ти продължаваш пътя си. Хубаво нещо е да споделяш с ближния земните си блага. Впрочем, като стана дума за пари… случайно да си чувал наскоро някой да споменава за двеста жълтици?
Да — мини на 42.
Не — мини на 22.
67
Облива те горещ водопад. Изтръпваш и за част от секундата очакваш да бъдеш сварен жив. Но се оказва, че течността не е чак толкова гореща. И при това има някакъв странен, дори може да се каже приятен аромат.
Тъй като сега не е време да анализираш разни аромати, хукваш с всичка сила по пътя. А зад гърба ти се раздава яростен рев:
— Идиотииии! Тъпацииии! Пак сте объркали казана! Не видяхте ли, че това е чорбата за вечеря?
Ухилваш се, без да спираш бягството. Значи в замъка са те посрещнали с нещо като хляб и сол. Хубаво гостоприемство, няма що!
Ала следващия вик е по-страшен:
— Пуснете кучетата!
Продължи на 30.
68
След дълго промъкване през гората най-сетне забелязваш отпред между дърветата стените на замъка. Обаче забелязваш и нещо друго, което те кара да спреш. На едно дърво е закована голяма табела:
СПРИ! НЕ ПРОДЪЛЖАВАЙ! ОПАСНО ЗА ЖИВОТА!
ПОДВИЖНИ ПЯСЪЦИ!
Предупреждението е доста категорично. Ако го пренебрегнеш и продължиш напред, мини на 9.
Ако благоразумно решиш да се върнеш, ще трябва да избереш откъде да се приближиш към замъка:
От запад — прехвърли се на 45.
От север — попадаш на 19.
От юг, през главната порта — мини на 37.
69
Идеята ти се струва доста добра и след малко двамата напускате хана заедно.
Мини на 48.
70
— Добър ден — поздравяваш ти, като се приближаваш до един стар селянин. — Какви са тия щуротии, дето ги вършите?
Нещастникът въздъхва тежко и избърсва потта от челото си.
— Много добре го рече, странниче, щуротии. Измислици на барона, дано душата му да гори в ада во веки веков! Чул отнякъде, че подвижните пясъци били много добра защита. Затова сега ни кара да мъкнем тия купища напред-назад…
— Тъй, тъй — одобрително се обаждат още неколцина селяни. — Проклет да е барон д’Ангалак!
Сърцето ти се свива от жал за тия клетници. Ако обявиш кой си и ги призовеш да се вдигнат на бунт, продължи на 61.
Ако прекратиш разговора и отидеш да огледаш стените на замъка, мини на 46.
71
Излизаш от гората и решаваш, че табелата наистина е била за заблуда. Под стените на замъка се простират равни зелени ливади. Тръгваш напред… и скоро откриваш колко измамен може да бъде един пейзаж. Защото под зелената трева наистина се крие коварно мочурище. Преди да осъзнаеш какво става, вече си хлътнал до кръста и продължаваш да потъваш.
Не ти остава нищо друго, освен да нададеш отчаяни вопли. И след минута в сърцето ти трепва надежда — от гората към тресавището се задават цяла група дрипави селяни. Минута-две те следят с жив интерес как се бориш за живота си. Накрая най-старият пита:
— Хей, какво търсиш там?
— Не ми е до приказки — задъхано отговаряш ти. — Измъкнете ме по-бързо.
— Да те измъкнем ли? — изненадва се старецът. — Че защо?
Какво ще отговориш?
„Защото това е ваш човешки дълг“ — мини на 64.
„Защото аз съм младият граф дьо Муш-Мурок, който ще ми освободи от тиранията на злия барон д’Ангалак“ — прехвърли се на 32.
„Защото ще ви дам петдесет гроша“ — мини на 3 (стига да ги имаш).
72
Икономията е майка на богатството, решаваш ти и заобикаляш просяка, без да обръщаш внимание на жалните му молби. Впрочем, като стана дума за богатство… случайно да си чувал наскоро някой да споменава за двеста жълтици?
Да — мини на 42.
Не — мини на 22.
73
Добре де, както искаш. Само не се оправдавай после, че не знаеш да четеш. Нали те предупредиха!
Още при първите крачки през ливадата земята под краката ти изчезва. Проваляш се в дълбока яма и когато достигаш дъното, изведнъж се озоваваш обкръжен от глутница прегладнели вълци. Гледай ти история! Барон д’Ангалак май разбира нещата прекалено буквално!