- Близо до катедралата има множество малки ханове - той ми подхвърли сребърна монета. - За теб ще е по-безопасно, ако не отсядаме в един и същ, защото ако дойдат за мен, ще арестуват и теб. И е най-добре, ако не знаеш къде съм, момче. Инквизиторът си служи с изтезания. Залови ли един от нас, скоро ще хване и другия. Аз ще тръгна пръв. Дай ми десет минути, после ме последвай.
Избери някоя странноприемница, в чието име не се споменават никакви църкви, така че да не се окажем случайно в една и съща. И не яж нищо за вечеря, защото утре ще работим. Погребението е в девет сутринта, но се опитай да подраниш и седни близо до задната част на катедралата; ако вече съм там, дръж се на разстояние.
„Работа“ означаваше дела, свързани с прогонването на духове, и се запитах дали щяхме да слезем в катакомбите, за да се изправим срещу Изчадието. Никак не ми се нравеше мисълта за това.
- О, и още едно нещо - добави Прогонващия духове, докато се обръщаше да си върви. - Ще се грижиш за торбата ми, така че какво трябва да помниш, когато я носиш на място като Прийстаун?
- Да я нося в дясната ръка - казах.
Той кимна утвърдително, после вдигна вързопа на дясното си рамо и ме остави да чакам в гората.
И двамата бяхме левичари - нещо, което свещениците не одобряваха. Леворъките бяха това, което те наричаха „проклети“3, хора, които най-лесно биваха изкушавани от Дявола или дори бяха в съюз с него.
Дадох му десет минути или повече, просто за да се уверя, че помежду ни има достатъчно разстояние, после, носейки тежката му торба, тръгнах надолу по хълма, отправяйки се към камбанарията. Веднъж влязъл в града, започнах да се изкачвам отново към катедралата и когато наближих, се заех да търся странноприемница.
Не ще и дума, такива имаше в изобилие; изглежда, че на повечето калдъръмени улици имаше по една, но бедата беше, че явно всичките бяха свързани с църкви по един или друг начин. Имаше „Жезълът на епископа“, хан „Камбанарията“, „Веселият монах“, „Одеждата на епископа“, и „Книга и свещ“ - да изброя само няколко. Последната ми напомни за причината преди всичко да дойдем в Прийстаун. Както братът на Прогонващия духове беше открил на свой гръб, книгите и свещите обикновено не вършеха работа срещу нечестивите сили. Дори не и когато използваш и камбана4.
Скоро осъзнах, че Прогонващия духове беше направил нещата лесни за себе си, но много трудни за мен, и прекарах дълго време да претърсвам лабиринта от тесни улички на Прийстаун и по-широките пътища, които ги свързваха. Тръгнах по Плайд Роуд, а после нагоре по широка улица, наречена Фрайъргейт5, където нямаше и следа от порта. Калдъръмените улици бяха пълни с хора и повечето от тях явно бързаха. Големият пазар близо до горния край на Фрайъргейт затваряше за деня, но няколко купувачи още се бутаха и се пазаряха с търговците. Миризмата на риба беше навсякъде и над мястото крякаше голямо ято гладни чайки.
От време на време виждах по някоя фигура, облечена в черно расо, и сменях посоката или пресичах пътя. Открих, че ми е трудно да повярвам, че в един град може да има толкова много свещеници.
След това тръгнах надолу по Фишъргейт6 Хил, докато различих реката в далечината, а после отново по целия обратен път. Най-сетне обиколих в кръг, но без никакъв успех. Не можех просто да помоля някого да ме упъти към странноприемница, чието име няма нищо общо с църквите, защото щеше да ме помисли за луд. Последното, което исках, беше да привлека внимание към себе си. Макар че носех тежката черна кожена торба на Прогонващия духове в дясната си ръка, тя все още привличаше твърде много любопитни погледи в моята посока.
Най-после, точно когато се стъмваше, намерих място за отсядане не много далече от катедралата, където най-напред бях започнал търсенето си. Една малка странноприемница, наречена „Черният бик“.
Преди да стана чирак на Прогонващия духове, никога не бях отсядал в хан, понеже никога не бях имал повод да се отдалечавам от татковата ферма. Оттогава бях нощувал може би в половин дузина. Би трябвало да са много повече, защото често бяхме на път, понякога няколко поредни дни, но Прогонващия духове обичаше да си пести парите и освен ако времето не беше много лошо, смяташе, че някое дърво или стар обор са достатъчно добър подслон за през нощта. И все пак това беше първият хан, в който отсядах сам, и докато си проправях път навътре през вратата, се чувствах малко нервен.
Тесният вход водеше в голямо сумрачно помещение, осветено само от един фенер. Беше пълно с празни маси и столове, с дървен тезгях в далечния край. Тезгяхът миришеше силно на оцет, но скоро осъзнах, че това е просто престоял ейл, попил в дървото. От едно въженце вдясно от тезгяха висеше камбанка, затова позвъних с нея.
3
В оригинала е използвана думата „
4
Препратка към отлъчването от църквата чрез „камбана, книга и свещ“ - т. е., пълно и безвъзвратно отлъчване от църквата. - Б. пр.