Загледах как Прогонващия духове се изправя с усилие на крака и застава с лице към Алис. Той наведе глава и остана напълно неподвижен много дълго време. Ако беше свещеник, щях да си помисля, че се моли. Най-накрая той посегна към Алис и го видях да измъква восъчната запушалка от лявото й ухо.
- Призови Изчадието! - изкрещя той със силен глас, който изпълни погребалната камера и отекна надолу по тунела. - Направи го сега, момиче! Не се бави!
Алис не проговори. Дори не помръдна. Не беше нужно, защото го призоваваше от вътрешността на ума си, предизвикваше присъствието му със силата на волята си.
Нищо не предизвести появата му. В един миг имаше единствено тишина, в следващия полъхна силен студ и Изчадието се появи в помещението. От врата нагоре то бе копие на гаргойла над главната врата на катедралата: зейнали зъби, провиснал полюляващ се език, огромни кучешки уши и зловещи рога. От врата надолу беше огромен, черен, безформен кипящ облак.
Беше придобило нужните сили, за да приеме първоначалния си образ! Какъв шанс имаше Прогонващия духове срещу него сега?
За един кратък миг Изчадието остана съвсем неподвижно, докато очите му се стрелкаха навсякъде. Очи със зеници, които представляваха тъмнозелени вертикални цепки. Зеници, оформени като тези на коза.
После, когато осъзна къде се намира, то нададе стон на болка и слис-ване, който прогърмя по протежение на тунела, така че го почувствах как вибрира през самите подметки на ботушите ми и разтърсва като тръпка костите ми.
- Отново съм окован! Здраво окован! - изкрещя то с дрезгав, съскащ студен глас, който отекна в помещенията и проникна в мен като лед.
- Да - каза Прогонващия духове. - Сега си тук и тук ще си останеш, обвързан завинаги с това прокълнато място!
- Наслади се на делото си! Поеми през зъби сетния си дъх, кокалест дъртако. Измами ме, да, но за какво? Какво ще спечелиш, освен мрака на смъртта? Ще бъдеш едно нищо, но аз още ще мога да налагам волята си на онези отгоре. Те все така ще се покоряват на волята ми. Ще ми пращат прясна кръв тук долу! Така че беше напразно!
Главата на Изчадието стана по-голяма, лицето стана още по-отврати-телно, брадичката се удължи и се изви нагоре, за да се допре до подобния на клюн нос. Тъмният облак се спускаше с кипене надолу, образувайки плът, така че сега се виждаше врат и наченки на широки, мощни, мускулести рамене. Вместо с кожа обаче, те бяха покрити с груби зелени люспи.
Знаех какво чакаше Прогонващия духове. В мига щом гърдите бяха ясно очертани, той щеше да замахне право към сърцето в тях. Още докато гледах, кипящият облак се спусна по-надолу, за да оформи тялото надолу чак до кръста.
Но грешах! Прогонващия духове не си послужи с ножа. Сякаш появила се от нищото, сребърната верига се озова в лявата му длан и той вдигна ръка да я запрати по Изчадието.
Бях го виждал да прави това преди. Бях го гледал как мята веригата към вещицата Костеливата Лизи, така че веригата образува съвършена спирала и падна върху нея, приковавайки ръцете й отстрани до тялото. Тя беше паднала на земята и не можеше да стори нищо, освен да лежи там, зъбейки се, докато веригата обгръщаше тялото й и притискаше здраво зъбите й.
Същото щеше да се случи и тук, сигурен бях в това, и щеше да е ред на Изчадието да лежи там безпомощно. Но точно в същия миг, когато Прогонващия духове се готвеше да метне сребърната верига, Алис се изправи на крака, залитайки, и рязко смъкна превръзката от очите си.
Знаех, че не го стори нарочно, но по някакъв начин тя се озова между Прогонващия духове и мишената му и му попречи да се прицели както трябва. Вместо да се приземи над главата на Изчадието, сребърната верига падна на рамото му. При допира й, създанието изпищя в агония и веригата падна на пода.
Но все още не беше свършено и Прогонващия духове грабна тоягата си. Докато я вдигаше високо, готвейки се да я забие в Изчадието, се чу внезапно щракване и сгъваемото острие, изработено от сплав, съдържаща сребро, сега се оголи, проблясващо в светлината на свещта. Ножът, който го бях гледал да остри в Хейшам. Бях го виждал да го използва веднъж преди, когато се беше изправил срещу Тъск, сина на старата вещица Майка Молкин.
Сега Прогонващия духове понечи да забие тоягата си силно и бързо право в Изчадието, като се целеше в сърцето му. То се опита да се извърти, но беше твърде късно да избегне напълно удара. Острието прониза лявото му рамо и то нададе агонизиращ писък. Алис отстъпи назад с ужасено изражение на лицето, докато Прогонващия духове дръпна тоягата си назад, подготвяйки я за второ замахване, с мрачно и решително лице.