- Мисълта за това е непоносима - рече той. - Така че не му давай този шанс. Ще направиш ли каквото искам от теб, момиче? Може ли да ти се има доверие?
Алис кимна, а устата й се разтвори в широка усмивка.
На вечеря Прогонващия духове беше необичайно мълчалив. Затишие пред буря. Никой не говореше много, но очите на Алис шареха навсякъде и се връщаха отново и отново към огромния, буйно пламтящ огън от пънове, който изпълваше стаята с топлина.
Най-накрая Прогонващия духове избута чинията си и въздъхна.
- Е, добре, момиче - каза той, - отправяй се към леглото. Имам някои неща, които трябва да кажа на момчето.
След като Алис излезе, Прогонващия духове бутна стола си назад и закрачи към огъня. Наведе се и стопли ръцете си над пламъците, преди да се обърне с лице към мен.
- Е, момче - изръмжа той, - изплюй камъчето. Откъде научи за Мег?
- Прочетох го в един от дневниците ви - смутено сведох глава.
- Поне толкова се сетих. Не те ли предупредих за това? Отново престъпи волята ми! В библиотеката ми има неща, които още не трябва да четеш - каза Прогонващия духове строго. - Неща, за които още не си напълно готов. Аз ще преценявам какво е подходящо да четеш. Ясно ли е?
- Да, сър - казах, обръщайки се към него по този начин за пръв път от месеци. - Но аз и бездруго щях да науча за Мег. Отец Кеърнс я спомена и ми каза също и за Емили Бърнс, и как сте я отнели от брат си и това е разделило семейството ви.
- Не мога да скрия много неща от теб, а, момче?
Свих рамене, облекчен, че се бях разтоварил от всичко това.
- Е - каза той, като се връщаше към масата, - доживях до добра възраст и не се гордея с всичко, което съм вършил, но всяка история винаги има повече от една страна. Никой от нас не е съвършен, момче, и един ден ще научиш всичко, което трябва да знаеш, и тогава можеш сам да си съставиш мнение за мен. Няма особен смисъл да разравяме сега костите, но колкото до Мег, ще се срещнеш с нея, когато отидем в Ангълсарк. Това ще е по-скоро, отколкото си мислиш, защото, в зависимост от времето, ни предстои да потеглим към зимната ми къща след около месец. Какво друго имаше да каже отец Кеърнс?
- Каза, че сте продал душата си на Дявола...
Прогонващия духове се усмихна:
- Какво знаят свещениците? Не, момчето ми, моята душа все още ми принадлежи. Борих се дълги, дълги години да я задържа, и въпреки всички очаквания, тя все още е моя. А колкото до Дявола, е, някога мислех, че по-вероятно е злото да е вътре във всеки от нас, като парче прахан, което само чака искрата да го запали. Напоследък обаче започнах да се чудя дали в края на краищата няма нещо зад всичко, срещу което се изправяме, нещо скрито дълбоко в мрака. Нещо, което става по-силно заедно с усилването на мрака. Нещо, което един свещеник би нарекъл „Дявола“...
Прогонващия духове ме погледна сурово, зелените му очи се впиха в моите.
- А ако съществува такова нещо като Дявола, момче? Как ще се справим с него?
Замислих се за няколко мига, преди да отговоря:
- Ще трябва да изкопаем много дълбока яма - казах. - Толкова голяма яма, колкото никой гонител на духове не е копал преди. После ще ни трябват безброй торби със сол и желязо, и много голям камък.
Прогонващия духове се усмихна:
- Ще го сторим, момче; така ще отворим работа на половината каменоделци, майстори на ями и техни помощници в Графството! Както и да е, сега заминавай в леглото. Утре се връщаш към уроците си, така че ще имаш нужда да се наспиш добре тази нощ.
Докато отварях вратата към стаята си, Алис изникна от сенките на стълбите.
- Наистина ми харесва тук, Том - каза тя, като ми се усмихна широко. - Това е хубава, голяма, топла къща. Добро място, на което да се намира човек сега, когато зимата наближава.
Усмихнах се в отговор. Можех да й кажа, че скоро ще потеглим към Ангълсарк, към зимната къща на Прогонващия духове, но тя беше щастлива и не исках да й развалям първата нощ.
- Един ден тази къща ще ни принадлежи, Том. Не го ли усещаш? -попита тя.
Свих рамене.
- Никой не знае какво ще се случи в бъдеще - казах, изтласквайки мисълта за писмото на мама в дъното на ума си.
- Това ти го каза старият Грегъри, нали? Е, има много неща, които той не знае. Ти ще бъдеш по-добър гонител на духове, отколкото той някога е бил. Няма нищо по-сигурно от това!
Алис се обърна и тръгна нагоре по стълбите, като полюшваше бедра. Внезапно погледна назад.
- Изчадието копнееше отчаяно за кръвта ми - рече тя. - Затова сключих сделката, още преди да пие. Просто исках да поправя отново всичко, затова помолих ти и старият Грегъри да можете да си тръгнете свободно. Изчадието се съгласи. Сделката си е сделка, затова гой не можеше да убие стария Грегъри и не можеше да навреди на теб. Ти уби Изчадието, но аз направих това възможно. В крайна сметка точно затова то нападна мен. Теб не можеше да те докосне. Обаче не казвай на стария Грегъри. Той не би разбрал.