— Това също е целта — измърмори Били. Триеше ръка в панталона си и се смееше. — Просто се опитвам да оставя боклука, където му е мястото… и да си остане там.
Този път зави на изток по Юниън стрийт в посока към Бар Харбър. Продължаваше да се смее. Помисли си, че никога няма да може да спре — че ще продължи да се смее до смъртта си.
Тъй като някой би могъл да го забележи, като обработва Нивата с онова, което един колега адвокат веднъж бе нарекъл „процедура за отпечатъците“, ако избереше сравнително многолюдно място — например паркинга на бархърбърския мотел, Били отби в изоставено крайпътно място за отдих на шейсетина километра източно от Бангор, за да свърши работата. Нямаше намерение, ако това е възможно, връзката му с тази кола да бъде установена. Излезе, свали си спортното сако, нави ръкавите си и внимателно избърса всяка повърхност, която си спомняше да е докосвал, и всяка, до която би могъл да се е докоснал.
Пред приемната на мотела беше запален знакът „няма свободни места“ и на паркинга Били видя само едно свободно място. То се намираше пред неосветен прозорец и Били почти не се съмняваше, че вижда стаята, в която Джинели бе отсядал като Джон Трий.
Намести Нивата там, извади носната си кърпа и избърса кормилото и скоростния лост. Взе пая. Отвори по-широко вратата и избърса дръжката за отваряне отвътре. Прибра кърпата си, излезе от колата и блъсна вратата с крак. После се огледа. Една уморена на вид майка се разправяше с детето си, което изглеждаше по-уморено и от нея; двама старци стояха пред приемната и си говореха. Не видя другиго, не усети и някой да го гледа. Чу телевизори от мотелските стаи и салонния рокендрол, който придружаваше приготовленията на бархарбърските летовници за поредното тържество.
Били пресече двора, тръгна към центъра и се насочи към най-силно ехтящия рок-оркестър. Барът се наричаше „Соленото куче“, а пред него, както Били се бе надявал, имаше таксита — три коли, които очакваха куците, сакатите и пияните. Били заговори един от шофьорите и срещу петнайсет долара той с радост се съгласи да го откара до Нортийст Харбър.
— Виждам, че си носите хапване — забеляза шофьорът, щом Били влезе.
— Или го нося за някого — отвърна Били и се засмя. — Защото това наистина е целта, нали? Просто някой да занесе на другия хапването.
Шофьорът го изгледа със съмнение в огледалцето, после сви рамене.
— Както кажете, приятелю — вие плащате таксито.
След половин час вече говореше по телефона с Хайди.
Сега лежеше и слушаше как нещо диша в тъмното — нещо, което приличаше на пай, но което бе всъщност дете, създадено от него и от стареца.
Джина, помисли си той, почти наслуки. Къде е тя? „Не я наранявай“, така бе казал на Джинели. Но мисля, че ако аз можех да я спипам, аз самият бих я наранил… много бих я наранил заради онова, което направи на Ричард. Ръката ли? Бих оставил на стареца главата й… бих и натъпкал устата с метални топчета и бих му оставил главата. Ето защо е добре, че не знам къде мога да я спипам, защото никой не разбира как точно започват тия неща; хората се карат и накрая пренебрегват изцяло истината, ако не им изнася, но всеки знае, че трябва да се продължава — те вземат едно, ние вземаме едно, после те вземат две, ние вземаме три… те стрелят на летището, ние вдигаме във въздуха училшце… а кръвта струи в канавките. Защото това наистина е целта, нали? Кръвта в канавките. Кръв…
Били заспа, без да го усети; мислите му просто се примесиха с поредица от противни, изкривени сънища. В някои от тях убиваше, в други го убиваха, но във всички нещо дишаше и пулсираше, а той не можеше да го види, защото самият беше вътре в него.
Глава 26
57
Застреляният човек, открит снощи в подземния етаж на жилищен блок на Юниън стрийт, е разпознат като бандит от Ню Йорк Сити. Ричард Джинели, известен като „Ричи Чука“ в подземния свят, е привлечен три пъти под отговорност от нюйоркските и федералните власти — за изнудване, контрабанда и незаконна продажба на наркотици. Комбинираното щатско и федерално разследване на делата на Джинели бе прекратено през 1981 г. след насилствената смърт на няколко от свидетелите на обвинението.
Източник, близък до службата на главния прокурор в щата Мейн, каза снощи, че мисълта за така нареченото „бандитско убийство“ се е появила още преди установяване на самоличността на жертвата — заради особените обстоятелства около смъртта. Според източника, едната ръка на Джинели била отрязана, а думата „свиня“ била написана на челото му с кръв.