Джинели се изсмя.
— Едно нещо ще ти кажа — бас държа, старецът не е знаел, че този тип си слуша рокендрол, докато би трябвало да следи да не се появя аз.
Когато часовият се върнал на предишното си място, Джинели се приближил към него откъм гърба, без повече да си прави труда да не шуми. Пътем свалил колана си. Нещо предупредило часовия — зърнал нещо с ъгълчето на очите си — в последния момент. Последният момент не винаги е прекалено късно, но този път било. Джинели плъзнал колана около врата му и го стегнал. Борбата не продължила дълго. Младият циганин хвърлил пушката и се вкопчил в колана. Слушалките се плъзнали по бузите му и Джинели дочул Ролинг стоунс и отекващата им в тишината песен „Под палеца ми“.
Младежът започнал да се задушава и гърлото му заклокочило. Съпротивата му отслабнала, а после напълно спряла. Джинели задържал колана още двайсет секунди, после го отпуснал („Не исках да го карам да се чувствува глупав“, сериозно обясни той на Били) и завлякъл човека в храсталака на близката могила. Бил приятен мускулест младеж на около двайсет и две години, носел дънки и ботуши „Динго“. От описанието на Били Джинели се досетил, че бил Самюъл Лемке, а Били се съгласи. Джинели намерил достатъчно голямо дърво и го прикрепил към него с лента скоч.
— Ако кажеш на някого, че са те прилепили със скоч към дърво, би звучало глупаво, но само ако не ти се е случвало на тебе. Ако си омотан с достатъчно от тази гадост, можеш повече да не се тревожиш. Лепящата се лента е силна. Ще си останеш на мястото, докато някой не дойде и не я среже, за да те освободи. Не можеш да я скъсаш и съвсем сигурно не можеш да я развържеш.
Джинели отрязал долната част от тениската на Лемке, натъпкал му я в устата и също я омотал с лента.
— После му обърнах касетката и върнах слушалките на главата му. — Не исках да скучае прекалено, когато се събуди.
Сега Джинели тръгнал по самия път. Той и Лемке били еднакви на ръст и решил, че може да рискува да попадне и на друг часови, без да го разпознаят веднага. Освен това ставало късно, а в последните четиридесет и осем часа той бил дремнал за малко само на два пъти.
— Пропуснеш ли достатъчно сън, работата ти ще се оплеска — добави той. — Ако играеш „Монопол“, няма нищо. Но ако се занимаваш с гадове, които застрелват хората, а после пишат обезкуражителни съобщения по челата им с пилешка кръв, може и да умреш. А стана така, че аз наистина направих грешка. Имах късмет, че успях да се отърва. Понякога Бог ни прощава.
Грешката била, че не забелязал втория часови чак докато не минал покрай него. Станало, защото вторият човек се бил изтеглил назад в сенките, а не стоял на края на пътя като Лемке. Късметът на Джинели бил, че това не било направено заради прикритие, а заради удобство.
— Този не слушаше просто музика — обясни Джинели. — Беше дълбоко заспал. Некадърни пазачи, но какво можеш да очакваш от цивилните. Освен това, още не бяха разбрали, че аз съм сериозна и дългосрочна заплаха за тях. Ако знаеш, че някой сериозно си е поставил за цел да те съсипе, оставаш буден. Оставаш буден, дори когато ти се иска да заспиш.
Джинели отишъл до заспалия часови, избрал определено място от главата му и после доста силно стоварил приклада на своя Калашников там. Чуло се тупване като удар по махагонова маса от немощна ръка. Часовият, който бил удобно подпрян на едно дърво, паднал в тревата. Джинели се навел и пипнал ръката му. Имало пулс — бавен, но постоянен. Продължил нататък.
След пет минути се изкачил върху нисък хълм. Пред него вляво била ливадата. Джинели виждал тъмния кръг на колите, спрени на около двеста метра от пътя. Тази нощ нямало лагерен огън. Слаба светлина, позакрита от пердетата, имало единствено в няколко микробуса.
Джинели пропълзял надолу до средата на хълма, като държал автомата пред себе си. Намерил удобна издадена скала, на която можел здраво да опре оръжието и откъдето лагерът се виждал добре.
— Луната тъкмо се показваше, но аз не смятах да я чакам. Освен това виждах достатъчно добре за работата, която ми предстоеше — бях на не повече от седемдесет метра от тях. А и не трябваше да правя нищо особено прецизно. За това Калашников така или иначе не ти трябва. Все едно да правиш операция от апендицит с резачка за дърва. Калашников става за плашене на хората. И аз наистина ги уплаших. Бас държа, че почти всички са пуснали лимонада в чаршафите си. Но не и старецът. Той е от най-жилавите, Уилям.