— Нее — уточни Джинели. — По-скоро десет минути.
Като навлизал в лагера, видял двама души в цивилно облекло, но очевидно ченгета, коленичили зад микробуса с картината на еднорога. Всеки от тях държал по малка градинарска лопата. Трети човек им светел с мощно фенерче, докато разкопавали земята.
— Чакай, чакай, ето още един — викнал единият.
Извадил един куршум с лопатата си и го пуснал в близката кофа. Пльос! Две циганчета, явно братя, стояли наблизо и наблюдавали.
Джинели всъщност се радвал, че ченгетата са там. Никой не знаел как изглежда, а Самюъл Лемке видял само тъмната цапаница на лампените сажди. Освен това било съвсем допустимо да се появи агент от ФБР на място, където е стреляно с руско автоматично оръжие. Но у него се било развило дълбоко уважение към Тадъз Лемке. Не било само заради думата, изписана върху челото на Спъртън; дължало се и на хладнокръвието на Лемке пред летящите към него от тъмното куршуми. А разбира се, и това, което ставаше с Уилям. Чувствувал, че просто е възможно старецът и да знае кой е. Може би някак си би го видял в очите на Джинели или би го подушил по кожата му.
В никакъв случай не смятал да позволи на стареца със скапания нос да го докосне.
Трябвало му момичето.
Прекосил вътрешния кръг и почукал на вратата на един микробус. Трябвало отново да почука преди да му отвори жена на една възраст с уплашени, недоверчиви очи.
— Каквото и да ви трябва, нямаме го — отсекла тя. — Имаме си неприятности. Не работим. Съжалявам.
Джинели показал служебната си карта.
— Специален агент Стоунър, госпожо. ФБР.
Очите й се разширили. Прекръстила се набързо и казала нещо на ромски. После продължила:
— О, Боже, какво още? Нищо вече не е наред. Откакто Сузана умря, като че ли ние сме прокълнати. Или…
Била изблъскана от съпруга си, който й казал да млъкне.
— Специален агент Стоунър — отново започнал Джинели.
— Да, чух какво казахте.
Човекът се промъкнал през вратата навън. Джинели му давал четиридесет и пет години, макар че изглеждал по-възрастен — много висок човек, който бил така отпуснат, че изглеждал почти деформиран. Носел тениска с фигури от анимационни филми и огромни провиснали бермуди. Миришел на вино „Тъндърбърд“ и изглеждал като че ли ще повърне. Приличал на човек, на когото това се случва доста често. Три-четири пъти седмично. На Джинели му се сторило, че го бил видял предната вечер — или е бил той, или е имало и друг циганин, висок метър и деветдесет и нещо. Бил един от онези, които бягали с елегантността на сляп епилептик със сърдечен пристъп.
— Какво искате? Ченгетата ни висят на главите цял ден. Ченгетата винаги ни висят на главите, но това е… просто… смехотворно! — Говорел с грозен, заяждащ се глас, а жена му оживено бърборела на ромски. Извърнал глава към нея.
— Дет кригиска ягхалер — и за всеки случай добавил: — Млъкни, кучко! — Жената се оттеглила. Мъжът с шарената риза отново се обърнал към Джинели: — Какво искате? Защо не отидете да говорите с другарчетата си, ако искате нещо? — Той кимнал към хората от следствената лаборатория.
— Бихте ли ми казали името си, моля? — попитал Джинели със същото равнодушно, но учтиво изражение.
— Защо не го вземете от тях? — Той агресивно скръстил широките си отпуснати ръце. Дебелите му гърди се разтресли под ризата. — Дохме им имената си, дадохме им и показания. Някой стреля по нас посред нощ — това е всичко, което знаем. Искаме да ни оставят на мира. Искаме да се махнем от Мейн, от Нова Англия, от проклетото източно крайбрежие. — С малко по-нисък глас добавил: — И никога да не се връщаме.
Показалецът и кутрето на лявата му ръка се събрали в знак който Джинели добре знаел от майка си и баба си — било знакът срещу урочасване. Помислил, че човекът едва ли го е направил съзнателно.
— Това може да стане но два начина — обяснил Джинели. като все още играел ролята на свръхучтив агент от ФБР. — Или ще ми съобщите някои данни, сър, или може да се озовете в щатското предварително следствие в очакване на мнение дали да ви обвинят в обструкция на разследването. Ако ви осъдят за обструкция, може да получите пет години затвор и глоба от пет хиляди долара.
Ново словоизлияние на ромски от вътрешността на микробуса, този път почти истерично.
— Енкелт! — дрезгаво викнал мъжът, а после отново се обърнал към Джинели видимо побледнял: — Вие не сте наред.
— Важно е, сър — настоял Джинели. — Не са само няколко изстрела. Изстреляни са поне три пълнителя от автоматично оръжие. Притежаването на картечници и скорострелни автомати е противозаконно в Съединените щати. ФБР участвува в разследването и трябва откровено да ви кажа, че в момента сте нагазили дълбоко в помията, ямата се разширява, а вие, според мен, не умеете да плувате.