Ако Джинели бил този, за когото се представял, тя вече си осигурявала изключително задълбочен и подробен разпит. Джинели обаче предпочел да не забележи.
— На една от снимките изглежда двама души си предават пари. Ако единият е Халек, другият навярно е онзи, който е посетил лагера ви снощи и го е обстрелвал. Бих искал вие и дядо ви да установите самоличността на Халек, ако можете.
— Той ми е прадядо — разсеяно казала тя. — Мисля, че спи. Брат ми е с него. Не ми се иска да го будя… — Тя замълчала. — Не ми се иска да го тревожа с това. Последните няколко дни бяха ужасно тежки за него.
— Ами нека направим така — предложил Джинели. — Вие ще прегледате снимките и ако можете да определите самоличността на онзи човек като Халек, няма да е нужно да безпокоим по-възрастния господин Лемке.
— Добре. Ако хванете тая свиня Халек, ще го арестувате ли?
— О, да. Имам федерална заповед за задържането му.
Това я убедило. Като скочила от микробуса със завъртане на полата, което разкрило възхитителния й крак, тя казала нещо и смразила кръвта на Джинели:
— Не че от него ще е останало кой знае какво за арестуване.
Минали покрай полицаите, които още ровели в пръстта.
Оставили зад гърба си и няколко цигани — сред тях и двамата братя, сега облечени за лягане с еднакви пижами в защитен цвят. Джина кимнала на няколко от тях, те й отвърнали, но се държали настрана — високият човек с Джина, който приличал на италианец, бил от ФБР, а най-добре е да си нямаш работа с такива.
Излезли от кръга, заизкачвали се по хълма към колата на Джинели и изчезнали във вечерните сенки.
— Беше просто фасулски лесно, Уилям — каза Джинели. — Трета нощ по ред, а все още беше фасулски лесно… и защо не? Там беше пълно с ченгета. Нима човекът, който е стрелял, ще се върне и ще направи нещо друго, докато ченгетата са там? Не го допускаха… но те са глупави, Уилям. Очаквах го от останалите, но не и от стареца. Човек не прекарва целия си живот, като се учи как да мрази ченгетата и как да не им се доверява, за да реши изведнъж, че те ще го предпазят от онзи, който го тормози. Но старецът спеше. Той е изхабен. Това е добре. Може и да ни падне в ръцете, Уилям.
Стигнали до буика. Джинели отворил шофьорската врата, а момичето стояло до него. Като се навел и извадил пистолета от кобура през рамото с едната ръка, а с другата бутнал капачката на буркана, усетил, че настроението на момичето рязко се променило от мрачно тържествуване във внезапна предпазливост. Самият Джинели бил доста напрегнат, чувствата и интуицията му усилено блуждаели. Някак си схванал как тя чак сега усетила щурците и заобикалящата ги тъмнина, как той леко я бил отделил от останалите, въпреки че никога не го била виждала — тъкмо тази вечер не би трябвало да се доверява на човек, когото не познава. За първи път се зачудила защо „Елис Стоунър“ не е взел снимките със себе си в лагера, след като толкова му се искало да установи самоличността на Халек. Но било твърде късно. Споменал единственото име, което можело да предизвика у нея спазъм на яд и омраза и да я накара да пренебрегне всичко.
— Така — изръмжал Джинели и се обърнал към нея с пистолета в едната ръка и буркана в другата.
Очите и отново се разширили. Гърдите й се повдигнали, когато отворила уста и поела дъх.
— Може и да пищиш — подканил я Джинели, — но ти гарантирам, че това ще е последният ти звук, Джина.
За миг помислил, че тя все пак ще го направи… но тя само дълбоко въздъхнала.
— Ти си човекът, който работи за оная свиня — ахнала тя. — Ханс сате сиг па…
— Говори английски, курво — почти безразлично я прекъснал той, а тя се свила като ударена.
— Няма да ме наричаш курва — прошепнала тя. — Никой не може да ме нарича курва. — Ръцете й — силните й ръце — се извили и заприличали на рачешки щипки.
— Ти наричаш приятеля ми Уилям свиня, а аз наричам тебе курва, майка ти курва, баща ти гъзолижещ клозетен мръсник — изредил Джинели.
Видял, че тя се озъбва и се захилил. Нещо в усмивката му я накарало да се възпре. Не изглеждала точно уплашена — Джинели после каза на Били, че се съмнявал дали тя изобщо може да изпитва чувството страх, — но някаква логика успяла да премине през гнева й, някакво чувство за това с кого и с какво си има работа.
— Какво си мислиш, че е това — игра? — попитал той. — Да прокълнеш някой, който си има жена и дете, и да си мислиш, че е игра? Да си мислиш, че е блъснал оная жена, баба ти, нарочно? Да си мислиш, че му е било платено да го направи? Да си мислиш, че мафията е посегнала на баба ти? Глупости!
Момичето вече плачело от яд и омраза.