на покрива.
Ала единственото, което бегло напомняше на оръжие, беше счупеният пилон за
знамето. Но той не беше железен... и все пак имаше заострен край, който можеше да
послужи за копие. Джек го хвана и го вдигна. Движението му причини силна болка в
гърба. Пилонът беше тежък, грапав и неудобен, но Джек разполагаше само с него.
Остави го на земята и се приближи към парапета. Майката беше на не повече от
дванайсет стъпки под него.
Не е справедливо, помисли Джек, докато тичаше обратно към пилона. Уби я два
пъти в продължение на десет минути, самият той беше ранен и кървеше, а тя се
катереше по тухлената стена, сякаш не й се беше случило нищо.
Стенещ от болка, Джек вдигна хоризонтално пилона, насочи заострения му край
към мястото, където очакваше да се появи Майката и хукна напред. Лявата му ръка
започна да губи сили. Той стисна зъби и продължи да тича.
Трябваше да я уцели в гърлото...
Знаеше, че правилното разчитане на времето е от съдбоносно значение.
Ръката с трите пръста се плъзна по парапета, а после се появи и другата. Джек
стисна пилона и го насочи към пространството между двете ръце на женската ракшаси.
– Хайде! - изкрещя той. - Ела!
Гласът му прозвуча истерично, но това не го обезпокои. Най-важното в момента
беше да прониже Майката...
Главата й се показа и демонът започна да се прехвърля над парапета. Движеше се
твърде бързо! Джек едва удържаше пилона. Не можеше да го вдигне достатъчно
високо. Щеше да изпусне целта!
С вик на ярост и отчаяние той напрегна всеки мускул в тялото си и събра последни
сили, за да хвърли пилона. Ала острието не достигна до гърлото на Майката, а се заби в
гърдите й с такава сила, че едва не изкълчи рамото на Джек. Но той не се отказа. Присви
очи и натисна пилона в тялото на ракшаси. Усети миг на съпротива, после пилонът се
изплъзна от ръцете му и Джек падна на колене.
Когато вдигна глава, очите му бяха на равнището на парапета. Сърцето му едва не
спря да бие, щом видя, че Майката е още там...
Не... Тя беше от другата страна. Но това беше невъзможно! Тя висеше във въздуха!
Джек се изправи и всичко му стана ясно.
Пилонът бе пронизал Майката в гърдите. Острият му край беше излязъл през гърба
й и се бе подпрял на парапета на отсрещната сграда.
Най-после се справи с нея!
Ала Майката ракшаси не беше мъртва. Тя се въртеше, съскаше и размахваше нокти
в безсилен гняв срещу Джек, който стоеше само на шест крачки от нея. Не можеше да го
стигне. След облекчението и страхопочитанието, които изпита, първият му импулс беше
да бутне близкия край на пилона и да я пусне отново на земята, но се спря. Можеше да я
остави там, докато решеше какво да направи с нея. А през това време тя нямаше да
представлява опасност за никого.
В същия миг тя пак започна да се придвижва към него.
Джек направи една бърза и колеблива крачка и едва не падна. Майката идваше
към него! Челюстите му увиснаха, докато я наблюдаваше как протяга ръце и стиска
пилона, как после се изтласква напред и се промъква все по-близо до него.
Едва не полудя. Обиколи покрива, събра камъчета, разни отпадъци и алуминиеви
консерви и ги запокити срещу ракшаси. Сетне се приближи до резервния генератор, взе
една от металните туби с дизелово гориво и понечи да я хвърли върху Майката...
... И спря!
Дизелово гориво. Огън! Най-после бе намерил оръжие - при това още не беше
твърде късно! Майката се приближаваше до парапета. Джек се опита да отвърти
металната капачка на тубата, но тя не помръдна - беше ръждясала. В изблик на
отчаяние той удари капачката върху генератора и отново опита да я развинти. Болка
прониза дланта му, но той продължи да натиска. Накрая успя да я развърти и благодари
на електрическата компания за спирането на тока през лятото на 77-ма, защото инак
обитателите на жилищния блок нямаше да купят авариен генератор и сега Джек щеше
да бъде съвсем беззащитен.
По превръзката на ръката му закапа дизелово гориво. Джек не се поколеба.
Застана до парапета и изля съдържанието на тубата върху бавно напредващия към него
ракшаси. Майката изсъска злобно и замахна към Джек, но не можа да го стигне.
Въздухът се изпълни с мирис на дизелово гориво. Демонът се изтласка още по-напред и
Джек трябваше да скочи отново на покрива, за да избегне ноктите й.
Той избърса ръце в ризата и бръкна в джоба си да извади запалката. Преживя миг