на паника, когато му се стори, че джобът му е празен, но после я намери. Щракна я и
пламъкът се извиси нагоре. Джек се усмихна. За пръв път помисли, че може би ще
изкара до сутринта.
Протегна запалката към чудовището, но Майката видя пламъка и раздра въздуха с
нокти. Джек усети повея, когато те минаха само на няколко сантиметра от лицето му. Не
трябваше да се приближава до нея! Ами, ако не можеше да запали дизеловото гориво?
Не биваше да хвърля запалката и да чака огнената експлозия. Дизеловото гориво се
запалваше трудно.
После забеляза, че пилонът е мокър от горивото. Приклекна до парапета и
протегна ръка към края му. Майката размахваше нокти на милиметри от косата му, но
той не се дръпна и отчаяно доближаваше запалката до пилона. Отначало не стана нищо.
Сетне изведнъж горивото се запали. Джек гледаше унесен как пушливият жълт
пламък - една от най-красивите гледки, които бе виждал - лумва, разпространява се по
пилона и върви към Майката. Демонът се опита да се дръпне, но в следващия миг се
запали. Пламъците обхванаха гърдите и после цялото й тяло. Погълнаха я за секунди.
Премалял от облекчение, Джек наблюдаваше ужасен и потресен как движенията
на Майката постепенно стават конвулсивни, обезумели и лудешки. Тя изчезваше сред
пламъците и черния пушек, които се извисяваха към небето. Чу се ридание. Тя ли беше?
Не... Собственият му глас. Наистина ли всичко свърши?
Не изпитваше съжаление към Майката ракшаси. Тя беше най-смъртоносната
машина, която можеше да си представи. И щеше да продължи да убива...
От огненото кълбо се разнесе сподавено стенание. Стори му се, че чу думата “Кака-
джи” .
Твоят Кака-джи ще те последва, помисли Джек.
После Майката спря да се движи. Горящото й тяло увисна. Пилонът изпращя и се
счупи. Въртейки се ракшасът падна на улицата, като оставяше след себе си диря от
пушек и огън. Този път остана да лежи на земята. Джек я гледа дълго.
Майката продължаваше да гори. И не помръдваше. Той я наблюдава дотогава,
докато се увери, че тя никога вече няма да се раздвижи.
17.
Джек заключи вратата на апартамента си и се отпусна на пода до нея,
наслаждавайки се на хладния въздух от климатичната инсталация. Беше слязъл от
покрива препъвайки се, в състояние на унес. Но не забрави да вземе револвера си.
Нямаше никакви сили. Всяка клетка в тялото му крещеше от болка и изтощение.
Нуждаеше се от почивка и вероятно от лекар заради раната на гърба. Но нямаше време
за нито едно от двете. Тази нощ трябваше да се справи и с Кузум.
Стана и надникна в спалнята. Колабати продължаваше да спи. После се приближи
до телефона. Не знаеше дали Ейб се бе обаждал. Едва ли. Продължителният звън би
събудил Колабати. Джек набра номера на спортния магазин. След три иззвънявания чу
едно предпазливо: “Да?”
– Аз съм, Ейб.
– Кой друг може да бъде в този час?
– Намери ли всичко?
– Тъкмо влизам. Не можах да намеря всичко. Взех дванайсет запалителни бомби с
часовникови механизми, но утре по обяд ще ми докарат запалителните патрони. Това
устройва ли те?
– Не - отговори разочарован Джек.
Трябваше да действа незабавно.
– Но имам нещо друго, което можеш да използваш вместо тях.
– Какво?
– Ела и ще видиш.
– Ще бъда при теб след няколко минути.
Джек затвори и внимателно съблече скъсаната и напоена с кръв риза. Болката в
гърба се превърна в притъпено пулсиране. Изтръпна, като видя кръвните съсиреци,
полепнали по плата. Беше загубил повече кръв, отколкото предполагаше.
Взе една хавлия от банята и я притисна до раната. Пареше, но болката беше
поносима. След половин минута погледна хавлията. Кървенето беше намаляло.
Джек знаеше, че трябва да се изкъпе и да превърже раната, но се страхуваше, че
отново ще започне да кърви. Устоя на изкушението да зърне гърба си в огледалото -
можеше да го заболи повече, ако видеше как изглежда. Взе остатъка от бинта и омота
гърдите и лявото си рамо.
После се върна в спалнята да вземе чиста риза. И за още нещо. Коленичи до
леглото, откопча огърлицата на Колабати и я свали от шията й. Индийката се размърда,
изстена тихо, сетне се успокои. Джек излезе на пръсти и затвори вратата след себе си.
Влезе в хола и сложи огърлицата на врата си. Изпита неприятно дразнещо
усещане, което се разпространи от главата до петите му. Не му се искаше да я носи, нито
да я измъква без разрешението на Колабати, но на кораба тя бе отказала да я махне, а