ако искаше да се върне там, Джек трябваше да вземе всички предпазни мерки.
Облече чистата риза и набра номера на Сара. Известно време нямаше да
поддържа връзка с Джиа и щеше да бъде по-спокоен, ако се увереше, че в Куийнс
всичко е наред.
След пет-шест иззвънявания Джиа вдигна слушалката. Гласът й беше предпазлив.
– Ало?
Джек замълча. След онова, което преживя през изминалите няколко часа, най-
голямото му желание беше да зареже всичко, да отскочи до Куийнс и да прекара
остатъка от нощта в обятията на Джиа.
– Извинявай, че те събудих - рече той. - Ще изляза за няколко часа и исках да се
уверя, че сте добре.
– Всичко е наред - отговори тя с дрезгав глас.
– Вики?
– Спи. Току - що прочетох бележката на Ейб, в която пише, че трябва да излезе.
Какво става?
– Шантава работа.
– Това не е отговор, Джек. Цялата тази история ме плаши.
– Знам. Засега само мога да ти кажа, че всичко е свързано с фамилията Вестфален.
Не искаше да й казва повече.
Прекъсна линията, задържа пръста си на бутона за няколко секунди, после провери
дали телефонът дава свободно и пъхна слушалката под възглавницата на креслото. Така
никой нямаше да се обади и да събуди Колабати. Ако му провървеше, щеше да се
погрижи за Кузум, после щеше да се върне тук и да й сложи огърлицата.
Джек взе пейджъра с променливи честоти и забърза по улицата. Смяташе да отиде
направо в спортния магазин на Ейб. Но докато вървеше по уличката покрай блока, се
спря. Нямаше време за губене, но не можеше да устои на изкушението да види какво е
станало с Майката ракшаси. Обзе го паника, когато не видя трупа й. После съзря димяща
купчина пепел. Майката бе изгоряла. От нея бяха останали само зъби и нокти. Джек взе
няколко от тях и ги пъхна в джоба си. Един ден можеше да поиска да се увери, че
наистина се е справил с нещо, наречено ракшаса.
18.
Вики се стресна и се надигна.
– Мамо? - тихо извика тя.
Разтрепери се от страх. Беше сама. А в спалнята се разнасяше ужасно противна
воня. Детето погледна към прозореца. Отвън имаше... нещо. То я бе събудило.
Една ръка - или по-скоро някакво подобие на ръка - се плъзна по перваза. После
още една. Показа се тъмна сянка на глава и две блестящи жълти очи, които я накараха
да се вцепени от безмълвен ужас. Нещото запълзя към нея и се понесе из стаята като
змия.
Вики отвори уста за да изкрещи, но нещо влажно, твърдо и смърдящо се притисна
до лицето й. Никога не беше виждала такава ръка. Имаше само три огромни пръста.
Стана й лошо от вонята на долепената до устата й длан.
Докато се мъчеше да се отскубне, тя съзря отблизо онова, което я държеше -
гладко лице с муцуна, дълги зъби, стърчащи над обезобразена долна устна и блестящи
жълти очи. Всичките й страхове, кошмари и ужаси се сляха в един.
Вики не беше на себе си от паника. По лицето й потекоха сълзи от страх и погнуса.
Трябваше да се измъкне някак! Започна да рита, да се мята и да дере с нокти, но не
постигна нищо. Демонът я вдигна като играчка и я изнесе през прозореца.
На дванайсет етажа височина! Мамо! Щяха да паднат!
Но, използвайки краката и свободната си ръка, чудовището започна да слиза по
стената като паяк. После хукна по земята - през паркове, улички и булеварди. Вики се
беше вкопчила толкова здраво в него, че не можеше да изпищи - всъщност едва
дишаше.
– Моля те, не ми причинявай болка! - прошепна тя. - Моля те!
Не знаеше къде се намират, нито къде отиват. Разсъдъкът й бе замъглен от ужаса,
който я бе завладял. Но скоро чу звуци на плискаща се вода и й замириса на река.
Чудовището скочи и водата ги погълна. Вики не можеше да плува!
Тя изпищя, когато се гмурнаха под вълните. Нагълта мръсна блудкава вода, сетне
показа глава над повърхността, като се задушаваше и повръщаше. В гърлото й бе
заседнало нещо, което не й позволяваше да диша. Накрая, когато помисли, че ще умре,
в белите й дробове нахлу струя въздух.
Отвори очи. Чудовището я бе метнало на гръб и пореше водата. Вики се вкопчи в
хлъзгавите му рамене. Розовата нощничка бе залепнала по настръхналата й кожа, а
косите й висяха в очите. Беше й студено и се чувстваше адски нещастна. Искаше й се да
скочи и да избяга от чудовището, но знаеше, че ще потъне във водата и никога вече
няма да се покаже отгоре.
Но защо й се случваше всичко това? Беше послушна. Защо я искаше това
чудовище?
Може би беше добро, като в някои от приказките. И нямаше да й стори нищо