познаваше, не носеше вратовръзка.
– Какво стана? - попита той, като гледаше изпитателно Джек. - Загази, след като ме
остави в апартамента, а?
– Защо питаш?
– Ръката ти е превързана и вървиш странно.
– Имах продължителен и напрегнат спор с една несговорчива дама.
Джек раздвижи лявото си рамо. Вече не беше толкова схванато и не го болеше
така силно, както в апартамента.
– Дама!
– Е, не се вмества много в традиционното определение, но наистина беше женска.
Ейб го поведе към задната част на тъмния магазин. Слязоха в мазето и той вдигна
един дървен сандък, дълъг шейсет и дълбок трийсет сантиметра. Махна капака.
– Тук са бомбите - дванайсет, магнезиеви и с часовникови механизми.
Джек кимна.
– Чудесно. Но всъщност ми трябваха запалителни патрони. Без тях може да нямам
възможност да наглася часовниковите механизми.
Ейб поклати глава.
– Не знам с какво ще си имаш работа, но това е най-доброто, което можах да
намеря.
После махна покривката от масата за игра на карти. Там имаше един овален
метален цилиндър, а в средата му - втори, по-малък. И двата бяха свързани с къс маркуч
към нещо, което приличаше на горелка с две дръжки.
Джек беше озадачен.
– Какво, по дяволите...
– Огнепръскачка МК-1. Не знам дали ще ти свърши работа. Няма много широк
обхват и...
– Страхотна е!
Джек сграбчи ръката на приятеля си и я стисна.
– Ейб! Ти си разкошен! Идеална е!
Въодушевен, Джек докосна цилиндрите. Как не се сети по-рано да използва
огнепръскачка?
– Как действа?
– Това е модел от Втората световна война - най-доброто, което успях да намеря за
толкова кратко време. В малкия цилиндър има въглероден окис под налягане, а в
големия - осемнайсет литра напалм. В края на горелката има възпламенители. Обсегът е
трийсетина метра. Отваряш цилиндрите, насочваш горелката, натискаш спусъка на
задната дръжка и - бум!
– Нещо друго?
– Да. Винаги проверявай маркуча преди първия изстрел. Той се надига по време на
продължителен огнен поток. Инак, приеми го като плюенето - не го прави срещу вятъра
или там, където живееш.
– Звучи лесно. Помогни ми да я сложа на гърба си.
Цилиндрите бяха по-тежки, отколкото му се искаше,
но не му причиниха силна болка. Докато стягаше ремъците, Ейб погледна въпросително
към врата му.
– Откога носиш бижута, Джек?
– Ами, от тази вечер... За късмет.
– Странно нещо. Желязно е, нали? А камъните... много приличат на...
– Очи? Да, знам.
– А надписите сякаш са на санскрит. Така ли е?
Джек сви рамене. Стана му неудобно. Не харесваше огърлицата и не знаеше нищо
за произхода й.
– Може би. Не знам. Един приятел... ми я даде назаем за тази нощ. Разбираш ли
какво пише?
Ейб поклати глава.
– Виждал съм надписи на санскрит, но дори животът ми да зависи от това, не мога
да преведа нито дума. - Той се вгледа по-отблизо. - май не е на санскрит. Къде е
правена?
– В Индия.
– Така ли? Тогава вероятно са на ведически - един от древните арийски езици,
предшественик на санскритския.
Ейб подхвърли информацията с безгрижен тон, после се обърна и се залови да
зачуква гвоздеите по краищата на сандъка със запалителните бомби.
Джек не знаеше дали Ейб си придава важност или не, но реши да не го лишава от
този миг.
– Откъде, по дяволите, знаеш всичко това?
– Да не мислиш, че съм специализирал търговия на оръжие? Имам бакалавърска
степен по езикознание от Колумбийския университет.
– И тези надписи са на ведически, така ли? Означават ли нещо?
– Означават, че това украшение е много старо.
Джек докосна железните халки.
– Така и помислих.
Ейб зачука гвоздеите и се обърна към приятеля си.
– Знаеш, че никога не питам, Джек, но този път ще го направя. Какво си намислил?
С това нещо можеш да унищожиш два жилищни блока.
Джек не знаеше какво да отговори. Как можеше да разкаже на някой, дори на най-
добрия си приятел, за ракшасите и че огърлицата, която носи, го прави невидим за тях?
– Защо не ме закараш до пристанището и може би ще видиш.
– Готово.
Ейб изпъшка от тежестта на сандъка със запалителните бомби, а Джек - без да
сваля огнепръскачката от гърба си - тръгна нагоре по стълбите. Ейб сложи сандъка в
микробуса и направи знак на Джек да излезе на улицата. Джек изскочи от магазина и се
качи в микробуса през задните врати. Ейб смъкна желязната решетка пред витрината и