даде на ракшасите?
Това беше твърде много.
И тя ли трябва да умре, Богиньо?
Отговор не последва. Но не беше и необходим. Кузум го знаеше - той се бе
запечатал в душата му. Отмъщението щеше да остане неосъществено, ако оцелееше
един - единствен Вестфален. Умреше ли детето, Кузум щеше да направи още една
крачка към пречистването на кармата си.
Но тя е само едно дете!
Може би трябваше да изчака. Майката не се беше върнала, а нейното участие в
церемонията беше важно. Кузум се тревожеше, че още я няма. Единственото обяснение
беше, че е била затруднена да намери Джек. Но Кузум щеше да я чака...
Не! Вече се бе забавил с цял час. Ракшасите се бяха събрали и чакаха. Церемонията
трябваше да започне.
Мъничко момиченце!
Кузум заглуши вътрешния си глас, изпъна рамене и отново се усмихна на детето.
– Ела с мен - рече той, вдигна я с единствената си ръка и я понесе из коридора.
Щеше да се погрижи момиченцето да умре бързо и безболезнено. Можеше да
направи поне това.
25.
Гумената лодка се допря до корпуса на кораба и Джек претърси обхвата на
пейджъра. Накрая се чу изщракване и бръмчене. Трапът започна да се спуска. Джек
доближи лодката до него и веднага, щом стълбата стигна до кея, протегна ръце и сложи
сандъка с бомбите на най-долното стъпало. После захапа найлоновото въже, прехвърли
се на трапа и завърза лодката за перилата.
Приготви огнепръскачката и се огледа. Ако бе чул шума, Кузум щеше да излезе да
види какво става. Но не се появи никой.
Добре. Дотук елементът на изненада беше на страната на Джек. Пренесе сандъка
на кораба и приклекна, за да огледа палубата. Нямаше никой. Надстройката вляво беше
тъмна, с изключение на сигналните светлини. Може би Кузум се криеше зад тъмните
прозорци. Джек се излагаше на голям риск, ако прекосеше палубата, но нямаше друг
избор. Предните отделения бяха най-критичната площ на кораба.
Поколеба се. Това беше истинско безумие. Ами, ако ракшасите го хванеха, преди
да е поставил бомбите? Тогава Кузум щеше да действа свободно. Трябваше да послуша
Джиа и да извика граничните или пристанищните патрули.
Ала Джек не можеше да направи това. Тази история засягаше само Кузум и него.
На кораба не биваше да се качват странични хора. Джиа не би го разбрала, нито Ейб.
Имаше само един човек, който би разбрал защо трябва да постъпи така. А това беше
най-ужасяващото в цялата история.
Единствено Кузум Бахти, човекът, когото бе дошъл да убие, можеше да го разбере.
Сега или никога, помисли си Джек и закачи четири бомби за колана си. Стъпи на
палубата и хукна покрай перилата на щирборда. Стигна до надстройката. После тръгна
право надолу.
Машинното отделение беше горещо и шумно. Двата големи дизелови мотора
работеха на ниски обороти. Зъбите му започнаха да тракат от басовото им бръмчене.
Джек нагласи часовниковите механизми за 3:45 сутринта. Щеше да има малко повече от
час да свърши работата си и да избяга.
Сложи първите две бомби в основата на двигателите, а другите прикрепи към
резервоарите с горивото.
После спря пред люка, който водеше към помещенията с ракшасите. Усети тежест в
гърдите. Още му беше трудно да повярва, че Вики я няма. Долепи ухо до метала и му се
стори, че чу скандирането “Кака-джи” . Сцената, която бе видял в понеделник вечерта -
чудовищата, държащи парчета месо - премина през главата му и предизвика
неудържим гняв. Едва се сдържаше да пусне огнепръскачката, да се втурне в трюма и да
изгори всичко с напалм.
Не... Така можеше да загине. Тук нямаше място за чувства. Трябваше да потисне
емоциите си и да действа хладнокръвно. Да се придържа към плана си. Да направи
всичко както трябва. Да се увери, че нито един ракшаса - както и господарят им - няма
да избяга жив.
Кузум сигурно беше в главния трюм и извършваше церемонията си с ракшасите.
Джек метна сандъка с бомбите на рамо и не направи опит да се скрие, докато крачеше
към носа на кораба. Стигна до люка над предния трюм, вдигна капака и надникна долу.
Вонята нахлу в ноздрите му, но той потисна погнусата си.
Трюмът беше със същите размери като другия, но платформата на асансьора,
който чакаше на пет - шест крачки от него, се намираше в предния му ъгъл. Отдолу се
извисяваха звуци, които приличаха на молитва. На оскъдната светлина Джек видя, че
подът е осеян с невероятно количество боклуци, но нямаше ракшаси.
Предният трюм беше на негово разположение.