тя свърши работа. Някои от ракшасите, които го бяха нападнали, избягаха пищейки,
други изгоряха, а останалите виеха и се щураха в различни посоки. Големият се беше
подпалил. Обхванат от пламъци, той отскочи встрани и се втурна към междинния
коридор.
Стенещ от болка от многобройните рани и без да обръща внимание на кръвта,
която се лееше от него, Джек се изправи. Нямаше друг избор, освен да последва
големия ракшаса. Тревогата беше вдигната. Готов или не, трябваше да застане пред
Кузум.
26.
Кузум потисна отчаянието си. Церемонията по жертвоприношението не вървеше
добре. Продължи два пъти по-дълго от обикновено. Трябваше му Майката, която да
организира малките.
Къде ли се бавеше?
Детето Вестфален беше кротко. Беше го уловило за ръката и го гледаше с големи
уплашени очи.
Тазвечершната церемония беше изключително важна, защото щеше да бъде
последната. Фамилията Вестфален щеше да изчезне от лицето на земята. Аджит и
Рупобати най-сетне щяха да бъдат отмъстени.
Когато церемонията наближи кулминацията си, Кузум усети някакво вълнение в
предния трюм. Зарадва се, като видя, че един от женските раксаши се обърна и тръгна
по коридора, защото не искаше да прекъсва церемонията, за да изпрати някой от тях да
разбере какво става.
Той стисна ръката на детето и извиси глас за последната молитва. Най-после всичко
приключваше...
Изведнъж ракшасите отместиха очи от него. Започнаха да съскат и да реват. Нещо
вдясно привлече вниманието им. Кузум погледна натам и стъписан видя как пищящата
орда от недоразвити ракшаси се втурна в трюма. Най-отзад вървеше възрастната
ракшаси, а тялото й гореше. Тя залитна и се строполи на пода до платформата.
А зад нея, крачещ в тъмния коридор като бог на отмъщението, се появи Джек.
Кузум усети как целият свят се свива около него, сграбчва го за гърлото и го
задушава.
Джек... Тук... Жив! Невероятно!
Това можеше да означава само, че Майката е мъртва. Но как? Как е възможно
един - единствен хилав човек да победи Майката? И как го беше намерил тук? Що за
човек беше този американец?
Или може би не беше човек. По-скоро приличаше на несломима свръхестествена
сила. Самите богове го бяха изпратили, за да подложат на изпитание Кузум.
Детето се опита да се отскубне от него и извика:
– Джек! Джек!
27.
Джек застина при звука на познатото гласче, което викаше името му. И после я
видя.
– Вики!
Тя беше жива! Очите му се напълниха със сълзи. Отначало гледаше само нея, но
сетне забеляза и Кузум. Тръгна към него, но индусът дръпна съпротивляващото се дете
пред себе си като щит.
– Спокойно, Викс! — извика Джек. - Скоро ще те заведа у дома.
И щеше да го направи. Закле се в Бога, в когото отдавна бе престанал да вярва, че
ще спаси Вики. Не успееше ли, тогава всичките му години като Джек Майстора бяха
пропилени напразно. Сега нямаше клиент - работеше за себе си.
Джек погледна в трюма. Насъбралите се там ракшаси не го виждаха. Единствената
им грижа беше горящия ракшас на пода и господарят им на платформата. Отново
насочи вниманието си към Вики. Излизайки от коридора, Джек не бе забелязал един
ракшаса, долепен до стената вдясно. Докосна го, без да иска, и съществото изсъска и
размаха нокти. Джек приклекна и пусна напалм от огнепръскачката. Широката му дъга
порази протегнатата ръка на атакуващия ракшас, сетне пламъците се насочиха към
групата.
Последва хаос. Чудовищата се объркаха и започнаха да се дерат едно друго,
опитвайки се да избягат от огъня и да се отдалечат от вече горящите си братя.
– Престани! - чу се викът на Кузум. - Спри! Инак ще й извия врата!
Джек вдигна глава и видя, че Кузум е стиснал гърлото на Вики. Лицето й беше
зачервено, а очите - широко отворени. Кузум я вдигна, за да му покаже какво ще
направи с нея.
Джек пусна спусъка на огнепръскачката. Сега пространството пред него беше
разчистено. До платформата стоеше само един ракшаса - онзи с обезобразената и
изкривена долна устна. От горящите на пода чудовища се издигаше черен пушек.
Въздухът се сгъсти.
– Внимавай как се държиш с нея - каза Джек, като отстъпи към стената. - Тя е
единственото, заради което си още жив.
– Каква ти е тя?
– Не искам да й се случи нищо лошо.
– Тя не е от твоята плът, а само един член на обществото, което би те премахнало,
ако знаеше за съществуването ти, и което отхвърля твоята ценностна система. Дори това