идеята за ръкопашен бой с Кузум съдържаше някаква перверзна привлекателност.
Джек не можа да потисне тръпката на вълнение, която мина през тялото му.
Искаше му се да пипне този човек, да му причини болка и да му стори зло. Куршумите,
огнепръскачката и ножът бяха твърде безлични, за да отмъсти на Кузум за ужаса, който
бе причинил на Вики.
– Добре - съгласи се Джек, като се опита да говори спокойно. - Но как мога да бъда
сигурен, че ако спечеля, няма да насъскаш любимите си животни срещу мен?
– Това няма да бъде почтено - намръщен отговори Кузум. - Обиждаш ме само като
го казваш. Но за да успокоя съмненията ти, ще се бием на тази платформа, след като я
вдигнем извън обсега на ракшасите.
Джек не можа да измисли повече възражения. Пусна горелката и се приближи до
платформата.
Кузум се усмихна като котарак, който току - що е видял, че в капана му е влязла
мишка.
– Вики ще стои на платформата при нас - заяви Джек, разхлабвайки ремъците на
огнепръскачката.
– Разбира се. И за да ти покажа добронамереността си, дори ще й позволя да
държи огърлицата ми, докато се бием. - Той я хвана за ръката. - Тя е там горе на пода,
дете. Вземи я.
Колебливо, Вики протегна ръка и взе огърлицата. Държеше я така, сякаш беше
змия.
– Не искам това нещо! - проплака тя.
– Само я дръж, Викс - рече Джек. - Тя ще те защитава.
Кузум понечи отново да придърпа детето към себе си. Докато преместваше ръка
към гърлото й, Вики извика и се отскубна от него. Кузум посегна към нея, но страхът и
отчаянието бяха нейни съюзници. Тя се хвърли към Джек и се вкопчи в него, като
пищеше:
– Не му позволявай да ме хване, Джек! Не му позволявай!
Вики беше при него!
Зрението му се замъгли от вълнение. Той притисна до себе си треперещото телце
на Вики. С едно - единствено движение Джек вдигна горелката с дясната си ръка и обви
лявата около Вики, за да хване предната дръжка на огнепръскачката. После я насочи
срещу Кузум.
– Върни ми детето! - изкрещя индусът и се втурна към края на платформата.
Внезапното му движение накараха ракшасите да се размърдат, да изръмжат и да
тръгнат напред.
– Тя е моя!
– Не - тихо каза Джек. - Сега си в безопасност, Викс.
Тя беше в ръцете му и никой не можеше да му я отнеме. Джек тръгна заднешком
към предния трюм.
– Не мърдай! - изрева Кузум.
Беше толкова разгневен, че от устата му се разхвърчаха пръски слюнка и пяна.
– Още една крачка и ще кажа на ракшасите къде сте. Ще ви разкъсат на парчета.
Ела тук и да се бием, както се споразумяхме.
Джек поклати глава.
– Тогава нямах какво да губя. А сега имам Вики.
Нямаше никакво намерение да я пуска.
– Нямаш ли малко доблест? Нали се съгласи да се бием?
– Излъгах - отговори Джек и натисна спусъка.
Струята напалм порази Кузум право в гърдите, обхвана го и го погълна. Той издаде
пронизителен и дрезгав писък и протегна ръка към Джек и Вики. Сетне горящото му
тяло се скова. Той падна от платформата с протегната ръка, като се мяташе и се гърчеше
конвулсивно. Джек обърна лицето, на Вики към себе си, за да не гледа. Накани се да
пусне срещу Кузум още една струя напалм, но индусът се олюля, завъртя се и се
строполи мъртъв пред ракшасите си...
Чудовищата пощуряха!
Започнаха да подскачат лудешки и да се дерат едно друго. Не можеха да намерят
Джек и Вики, затова се сбиха помежду си. Сякаш демоните от ада бяха решили да се
разбунтуват. Всички, с изключение на един...
Ракшасът с белега на долната устна стоеше настрана. Стрелкаше очи във всички
посоки, сякаш усещаше присъствието на хората, макар че не ги виждаше.
Понесъл Вики, Джек тръгна по коридора към предния трюм. Там се боричкаха три
ракшаса, преплели тела. Джек ги напръска с напалм, после се обърна и хукна.
Преди да влезе в предния трюм, той насочи огнената струя първо пред себе си, за
да обезвреди ракшасите, които се криеха в дъното на коридора, сетне към пода, за да
унищожи малките и да ги отстрани от пътя си. Скочи на платформата и натисна най-
горното копче.
Асансьорът започна да се издига и Джек понечи да остави Вики на дъските, но тя
не искаше да се отделя от него. Ръцете й бяха вкопчени във врата му. Със свободната си
ръка той бръкна в сандъка с бомбите и нагласи часовниковите им механизми за 4:45.
Дотогава оставаха по-малко от двайсет минути.
Ракшасите започнаха да нахлуват в предния трюм през люка и отворите на