щирборда. Видяха, че платформата се издига и се отправиха към нея.
– Те идват за мен, Джек! - изпищя Вики. - Не им позволявай да ме хванат!
– Всичко е наред, Викс - каза колкото може по-утешително той и насочи огнената
струя към тях.
Когато платформата най-после се отдалечи извън обсега им, Джек се отпусна.
Падна на колене и зачака асансьорът да стигне догоре.
Изведнъж от тълпата се откъсна един ракшаса и се хвърли нагоре. Джек се стресна,
изправи се и насочи горелката към него.
– Това е онзи, който ме доведе тук! - извика Вики.
Джек го позна. Ракшасът с белега на устната полагаше последни усилия да хване
Вики. Пръстите на Джек натиснаха спусъка, но пламъкът не стигна до чудовището.
Ноктите на ракшаса за малко не се вкопчиха в платформата, но сигурно успя да се закачи
за долната й част, защото асансьорът се разтресе и изскърца, но продължи да се
изкачва. Джек не знаеше дали ракшасът се държи отдолу или е паднал, ала нямаше
намерение да поглежда.
Занесе Вики до вътрешния ъгъл на платформата и зачака там, стиснал
огнепръскачката. Покажеше ли се ракшасът, щеше да запали главата му.
Но чудовището не се появи. Когато асансьорът спря, Джек пусна Вики, за да се
изкачи по стълбата преди него. От гънките на мократа й нощничка падна нещо -
огърлицата на Кузум.
– Сложи си я, Викс - рече той и понечи да я закопчае на шията й.
– Не! - изпищя детето и блъсна ръцете му. - Не я искам!
– Моля те, Викс. Виж, и аз имам същата.
– Не!
Тя тръгна нагоре по стълбата. Джек напъха огърлицата в джоба си. Вики
непрекъснато поглеждаше към края на платформата. Вече се боеше от всичко.
Изчака я да мине през люка, сетне я последва, без да изпуска от очи края на
платформата. Бързо се промъкна през тесния отвор и вдъхна соления нощен въздух.
Вики сграбчи ръката му.
– Как ще избягаме оттук, Джек? Аз не мога да плувам.
– Няма да се наложи, Викс. Докарал съм лодка.
Той я хвана за ръката и я заведе до трапа. Щом видя гумената лодка, Вики се
отскубна от него и хукна надолу по стълбите. Джек се обърна към палубата и се
вцепени. Забеляза някакво движение между двата трюма, или така му се стори. Нервите
му бяха изопнати до скъсване. Във всяка сянка му се привиждаше ракшаса.
Слезе на кея, обърна се и заля с огън трапа и палубата. Горелката изсъска и
потрепери в ръката му. Огнената струя секна. Цилиндърът с напалм беше празен. От
горелката излизаше само въглероден окис. Джек разхлаби ремъците на огнепръскачката
и я остави на най-долното стъпало на горящия трап. По-добре да се взриви с кораба,
отколкото да плава из залива. После развърза найлоновото въже и изтласка лодката от
кея.
Беше успял!
Прекрасно чувство - двамата с Вики бяха живи и здрави и се бяха измъкнали от
товарния кораб. А само до преди няколко минути беше почти загубил надежда. Ала още
не бяха в безопасност. Трябваше да се отдалечат достатъчно от кораба и да стигнат до
брега, преди да са избухнали бомбите.
Стисна греблата и започна да гребе, като гледаше как товарният кораб чезне в
мрака. Манхатън беше зад гърба му и се приближаваше с всеки удар на веслата. Джиа и
Ейб сигурно още не се виждаха. Вики клечеше на кърмата на лодката и обръщаше глава
ту към кораба, ту към сушата.
Джек загреба по-бързо. Усилието му причини изненадващо малко болка. Би
трябвало сега да бъде в агония от дълбоката рана в лявото рамо, от многобройните
рани по тялото, където плътта му беше откъсната от зъбите на жестоките малки
ракшаси. Огърлицата явно имаше лечебна сила.
Но наистина ли можеше да запазва младостта? И после, когато я махнеш,
изведнъж да остарееш? Ето защо Колабати бе отказала да му я даде, когато бяха
заключени в лоцманската каюта. Наистина ли в момента Колабати се превръщаше в
старица? Джек си спомни как крадецът Рон Даниелс се кълнеше, че предишната нощ не
е ограбвал възрастна жена. Вероятно това обясняваше страстта на Колабати - Джек й бе
върнал огърлицата.
Бяха на половината разстояние до брега. Джек пусна едното гребло и докосна
огърлицата на врата си. Може би нямаше да е лошо да я задържи. Човек никога не знае
кога...
– Какво беше онова? - попита той. - Видя ли нещо?
– Сигурно някоя риба.
Джек знаеше, че в нюйоркския залив няма толкова големи риби. Вероятно
огнепръскачката бе паднала във водата. Това би било прекрасно обяснение за силния
плясък. Но колкото и да се опитваше, Джек не можеше да го приеме.