На Джек му призля, като видя малката натруфена спалня. Всичко беше в розови
дантели.
– Полицията откри ли някакви следи в градината?
Нели поклати глава.
– Предположиха, че някой може да е използвал стълба, но нямаше никакви
отпечатъци. Почвата е толкова твърда и суха. Отдавна не е валяло...
На вратата се появи Юнис.
– Търсят ви по телефона, мадам.
Нели се извини и остави Джек и Джиа сами в стаята.
– Нито се шегувам, нито го приемам лековато, но трябва да признаеш, че цялата
история носи привкуса на британска салонна мистерия. Или леля Грейс е имала още
един ключ от алармената система и е хукнала навън по розовата си нощница, или е
скочила през балкона, или някой се е качил по стената, праснал я е с нещо по главата и я
е изнесъл безшумно. Но никоя от тези версии не ми звучи правдоподобно.
Джиа слушаше съсредоточено. Това поне беше нещо.
Джек се приближи до тоалетката и разгледа парфюмите. Имаше десетки. Някои
имена му бяха познати, други не. Влезе в банята и видя още няколко редици шишенца.
Едно от тях стоеше настрана. Прозрачно стъкло с гъста зелена течност. Капачката беше
метална, емайлирана в бяло. Нямаше етикет.
– Знаеш ли какво е това?
– Попитай Нели.
Джек развъртя капачката и помириса течността. Не беше парфюм. Ухаеше на билки
и не особено приятно.
Нели се върна. Все по-трудно прикриваше нарастващото си безпокойство.
– Обадиха се от полицията. Нищо ново.
Джек й подаде шишенцето.
– Какво е това?
– Ами, Грейс го донесе в понеделник. Не знам откъде го беше взела, но каза, че е
някакъв нов продукт, който раздавали безплатно, за да проучат пазара.
– Но за какво е?
– Разхлабително. Грейс беше много загрижена за храносмилането си. Имаше
проблеми.
Джек взе шишенцето. Липсата на етикет го заинтригува.
– Може ли да го взема?
– Разбира се.
Той огледа още веднъж банята. Нямаше представа откъде да започне издирването
на Грейс Вестфален.
12.
Вики хвана майка си за ръката и я заведе до прозореца. Стояха там, докато Джек
се изгуби от погледа им.
– Нали ще намери леля Грейс?
– Каза, че ще опита.
– Ще я намери.
– Моля те, не храни големи надежди, миличка - отговори Джиа, коленичи зад
дъщеря си и я прегърна. - Може да не я видим повече.
Усети, че Вики се вцепени и съжали за последните си думи.
– Джек ще я намери. Той може да направи всичко.
– Не, Вики, не може.
От една страна Джиа искаше Джек да не успее и да го види унизен в очите на Вики,
но от друга желаеше Грейс да се върне вкъщи и да спести на дъщеря си болката от
разочарованието.
– Защо не го обичаш вече, мамо?
Въпросът я изненада.
– Кой каза, че някога съм го обичала?
– Така беше - отговори Вики и се обърна към майка си. Невинните й сини очи се
вторачиха в Джиа.
– Не си ли спомняш?
– Е, може и да съм го обичала малко, но вече не.
– Защо?
– Понякога не се получава.
– Както с теб и татко ли?
– Ами...
– Обичаш ли Карл? - намусена попита Вики.
Явно бе загубила надежда, че ще получи отговор на въпроса си и задаваше втори.
– Не. Не се познаваме толкова добре.
– Той е гаден.
– Нищо подобно. Много е мил. Трябва да го опознаеш.
– Гаден е.
Джиа се засмя и дръпна плитките й. Карл се държеше като всеки мъж, който
нямаше контакти с деца. Чувстваше се неловко в присъствието на Вики. Беше скован и
снизходителен. Не можеше да счупи леда, но се опитваше.
Карл беше главен счетоводител. Умен, духовит и изискан. Цивилизован човек. Не
като Джек. Запознаха се в агенцията, където Джиа занесе няколко реклами за фирмата
му. Последваха телефонни обаждания, цветя и вечери. Нещо се развиваше. Не беше
любов, но едно хубаво приятелство. Карл беше мъж, какъвто наричат “изгодна партия”.
Джиа не обичаше да възприема мъжете по този начин. Това я караше да се чувства като
хищник, а тя не беше тръгнала на лов. Ричард и Джек, единствените двама мъже през
последните десет години от живота й, я бяха разочаровали дълбоко. Ето защо, засега
държеше Карл на разстояние.
И все пак... трябваше да мисли за някои неща. Парите бяха постоянен проблем. Не
искаше издръжка, но известни суми от време на време биха помогнали за детето.
Ричард изпрати няколко чека, след като се върна в Англия. Не че имаше финансови
затруднения - той контролираше една трета от богатството на Вестфален. Но скоро след
сватбата Джиа разбра, че поведението му е импулсивно и безотговорно. Той изчезна в