си фамилия. Като твоя леля държа на правото си да ти помагам. Точка по въпроса.
Тя целуна Джиа и се прибра в стаята си. Но щом затвори вратата, почувства, че
смелостта я напуска. Приближи се препъвайки се до леглото и седна. Беше й толкова
лесно да понася болката от изчезването на Грейс в присъствието на други - да се
преструва, че е спокойна и да се владее. Но останеше ли сама, рухваше.
О, Грейс! Къде си? И докога ще мога да живея без теб?
14.
На Джек не му се вървеше из града и затова взе такси. Шофьорът направи няколко
опита да го заговори, но резките недружелюбни отговори от задната седалка го
накараха да си затвори устата. Джек не си спомняше да е бил толкова потиснат - дори
след смъртта на майка си. Трябваше да поговори с някого, но не и с шофьора на таксито.
Накара го да спре пред един магазин близо до апартамента му. “Ник’с Нук” беше
неугледно място с вечно мръсни прозорци. Част от праха проникваше през стъклата и се
посипваше по стоката. Самият Ник също се нуждаеше от почистване, но хлебните му
изделия бяха пресни.
Джек избра един снежен кейк и провери срока на годността.
– При Ейб ли ще ходиш? - попита Ник.
Имаше три гуши - всичките брадясали.
– Да.
– Поздрави го от мен.
– Добре.
Джек тръгна по Амстердам Авеню, после сви надолу, към спортния магазин.
Знаеше, че там ще намери Ейб - довереният му приятел, откакто бе станал Джек
Майстора. Заради него се премести в този квартал. Ейб беше абсолютен песимист.
Колкото и мрачни да изглеждаха нещата, перспективите му бяха още по-черни. Можеше
да накара дори давещ се човек да се почувства щастлив.
Джек погледна през витрината. Петдесетгодишният мъж беше сам, седеше на
високо столче зад тезгяха и четеше книга с меки корици.
Магазинът беше малък за количеството стока, което съдържаше. От тавана висяха
велосипеди, а стените бяха отрупани с ракети за тенис и баскетболни кошове. Тесни
пътечки се виеха между пейки, хокейни врати, водолазни костюми, футболни топки и
безброй други неща. Инвентаризацията беше ежегоден кошмар.
– Няма ли клиенти? - попита Джек.
Ейб надникна над очилата с формата на полумесец.
– Никакви. И съм убеден, че твоето пристигане няма да промени положението.
– Напротив. Не съм дошъл с празни ръце. Пък и имам пари.
– Да не си взел... Снежен кейк! Дай го тук.
Макар да беше огромен, Ейб Гросман се движеше бързо, когато поискаше.
Тежеше сто килограма и беше висок метър седемдесет и осем. Посивялата му коса беше
оредяла на темето. Винаги носеше едни и същи дрехи - черен панталон, бяла риза с
къси ръкави и лъскава черна вратовръзка. Облеклото му беше нещо като каталог на
храната, която бе ял през деня. Заобиколи тезгяха и Джек различи по ризата му остатъци
от яйце, горчица и нещо като сос от спагети.
– Наистина знаеш как да измъчваш хората - рече той, като отчупи парче от кейка и
отхапа един голям залък. - Нали знаеш, че съм на диета.
По вратовръзката му се посипа пудра захар.
– Да. Забелязах.
– Специална собствена диета. Никакви въглехидрати, само снежен кейк. Всичко
друго - в малки количества. Но снежен кейк - колкото искам.
Той отхапа още и продължи да дъвче. Снежният кейк го влудяваше.
Джек се опита да се усмихне, но не успя. Ейб спря за миг.
– Какво те измъчва?
– Днес видях Джиа.
– Е, и?
– Всичко свърши. Наистина.
– Не ти ли беше ясно?
– Знаех, но не исках да повярвам.
Джек насила зададе въпроса, на който не беше сигурен дали желае да получи
отговор.
– Луд ли съм, Ейб? Има ли ми нещо, че искам да живея по този начин?
Без да отмества поглед от Джек, Ейб остави кейка и направи нерешителен опит да
избърше ризата си, но само размаза захарта по вратовръзката си.
Джек сви рамене. Подобни риторични въпроси нямаше да му върнат Джиа. Той я
бе прогонил. Реши да направи покупката си и да се прибере вкъщи.
– Трябва ми нещо.
– Какво?
– Бич. С олово и кожа.
Ейб кимна.
– Три килограма ще ти свърши ли работа?
– Разбира се.
Ейб отвори входната врата и окачи табелка с надпис “Ще се върна след няколко
минути”. Мина покрай Джек и го поведе към мазето в задната част на магазина. Запали
лампата и двамата заслизаха по изтърканото каменно стълбище. Докато вървяха, светна
неонов надпис:
ХУБАВИ ОРЪЖИЯ
ПРАВОТО ДА СИ КУПИТЕ ОРЪЖИЕ
Е ПРАВОТО ДА БЪДЕТЕ СВОБОДНИ