тяло. После пристъпи към същинските упражнения - лицеви опори, коремни преси,
скачане на въже, удари и ритници от тае куон до. Движеше се, без да спира, докато
тялото му се обля в пот, а косата му полепна по лицето и врата.
Чу стъпки и се обърна.
– Здрасти, Джек.
– О, Нийл. Време беше да се появиш.
– Точно така.
Нийл се приближи до пилона и почтително свали черното знаме. Сгъна го
прилежно, пъхна го под мишница и се отправи към стълбището, като махна с ръка.
Джек се облегна на генератора и поклати глава. Странна постъпка за човек като Нийл
Анархиста, който ненавиждаше реда и точността.
Върна се в апартамента си и сложи в микровълновата фурна шест замразени
кифлички с яйце. После се изкъпа, отвори консерва диетична кока кола и седна в
кухнята.
Чувстваше се самотен.
16.
Облече фланелка и сложи кобура с малкия семерлинг под лявата си мишница, а
отгоре - широка риза с къси ръкави. Нахлузи срязани до коленете джинси и маратонки -
без чорапи. Докато натовари всичко останало в малката пазарска количка, над града
падна мрак.
Тръгна по Амстердам Авеню към мястото, където предишната нощ бяха нападнали
бабата на Бахти, видя една пуста уличка и се шмугна в сенките. Не искаше да излиза от
апартамента си преоблечен - съседите му и без това го намираха за доста странен.
В тъмната уличка нямаше да го види никой.
Съблече ризата и извади роклята - добро качество, но старомодна и измачкана.
Сложи я върху фланелката и кобура, после нагласи на главата си сива перука и нахлузи
ниски черни обувки. Не искаше да прилича на раздърпана жена - една беднячка нямаше
да привлече вниманието на човека, когото търсеше. Трябваше да излъчва повехнало
достойнство. По улиците на Ню Йорк непрекъснато се разхождаха такива жени. Те се
влачеха, прегърбени не толкова от болките в гръбнака, а по-скоро от тежестта на самия
живот, и обикновено гледаха надолу. Дори да вдигнеха глави, отбягваха очите на
другите. Отличителната им черта беше самотата. Те бяха неудържимо привличащи
мишени.
Тази вечер Джек щеше да бъде една от тях. Като допълнителна примамка той
сложи на лявата си ръка пръстен с фалшив диамант. Мъжът, когото търсеше, несъмнено
щеше да забележи блясъка от петдесет метра. Пъхна и дебела пачка банкноти под
ремъка на кобура.
Пъхна маратонките и бича в една книжна кесия и я сложи в пазарската количка.
Огледа се във витрината на близкия магазин. Никога не би имал успех като травестит.
После тръгна бавно по тротоара, като дърпаше количката зад себе си.
Време беше да се залавя за работа.
17.
Джиа осъзна, че мисли за Джек и това не й хареса. Седеше срещу Карл - красив,
възпитан, остроумен и интелигентен мъж, който твърдеше, че е влюбен в нея. Намираха
се в малък, но скъп ресторант под равнището на улиците в Горен Ийст Сайд.
Мебелировката беше оскъдна, виното - бяло, сухо и студено, а кухнята - екзотична. Не
би трябвало да се сеща за Джек, но той сякаш беше между тях.
Джиа се сепна. Върви по дяволите, Джек! Трябваше да започне да отговаря на
Карл с нещо повече от едносрични думи.
Горкият Карл... Тази вечер той толкова се постара да се хареса на Вики и както
обикновено не успя. Някои хора никога не се научаваха да разговарят с деца.
Повишаваха тон и произнасяха отчетливо думите, сякаш се обръщаха към глух
емигрант. Все едно някой друг бе написал репликите им, а те само ги четяха.
Вики нямаше настроение през целия следобед. Джек знаеше как да разговаря с
нея. Двамата мигновено се разбираха. Може би защото в известно отношение Джек
още не беше пораснал. Но въпреки това беше опасен. Той...
Защо непрекъснато се промъкваше в мислите й? Джек е миналото. Карл е
бъдещето. Съсредоточи се върху Карл!
Тя изпи виното си и се вторачи в мъжа срещу себе си. Добрият стар Карл. Поднесе
му чашата си за още вино. Тази вече й бе нужен повече алкохол.
18.
Болката в окото беше убийствена.
Седеше прегърбен в един тъмен вход и оглеждаше намръщен улицата. Вероятно
щеше да прекара цялата нощ там, ако не се появеше нещо.
Чакането беше най-досадната част. И криенето. Може би ченгетата вече търсеха
мъж с одрано око. Което означаваше, че не можеше да се разхожда свободно по
улиците. Трябваше да остане в тъмното и да чака нещо да мине.
И всичко това заради оная гадна кучка.