Той докосна марлената превръзка на лявото си око и изтръпна от силната болка.
Едва не му извади окото. Но той й даде да разбере. Преби я от бой. А после, в същия
този вход, когато прерови портмонето й и намери само седемнайсет долара, и разбра,
че огърлицата е боклук, искаше да се върне и да потанцува върху главата й, но прецени,
че ченгетата сигурно вече я бяха открили.
Отгоре на всичко, похарчи почти всичките пари за превръзки и лекарства.
Облегна се назад и се взря към улицата със здравото си око. Някаква странна на
вид старица куцукаше с обувки, които изглеждаха твърде малки за нея, и теглеше
пазарска количка. Не си заслужаваше да й обръща внимание.
19.
Кого заблуждавам, помисли си Джек. От няколко часа се влачеше по улиците на
Уест Сайд. Гърбът го заболя да ходи приведен. Ако побойникът беше останал в
квартала, нямаше начин да не е минал покрай него.
По дяволите жегата, роклята и най-вече проклетата перука. Никога няма да го
намеря.
Гнетяха го не само напразните усилия на тазвечершното търсене. Срещата с Джиа
му бе нанесла тежък удар.
Джек се гордееше, че е човек, който не храни илюзии. Считаше, че в живота има
равновесие и основаваше вярата си в Закона на Джек за социалната динамика - на
всяко действие има равна по сила противоположна реакция, която не беше
задължително автоматична или неизбежна, защото в живота не беше досущ като в
термодинамиката. Понякога реакцията трябваше да бъде подпомагана. Точно тогава на
сцената се появяваше Джек Майстора. Работата му беше да предизвиква
осъществяването на реакциите. Харесваше му да се мисли за един вид катализатор.
Знаеше, че упражнява насилие. Не търсеше оправдание за това. Беше го приел.
Надявал се бе, че в края на краищата и Джиа ще го разбере.
Имаше нещо в онзи тип, който седеше във входа... Лицето му, което
подсъзнателно забеляза, докато отминаваше...
Джек изпусна дръжката на пазарската количка. Тя изтрака на тротоара. Наведе се
да я вземе и погледна към входа.
Мъжът беше млад с къса руса коса. На лявото си око имаше марлена превръзка.
Сърцето на Джек затуптя силно. Това беше твърде хубаво, за да е истина. Нямаше начин
да не е побойникът. В противен случай би било адско съвпадение. Но трябваше да се
увери.
Вдигна количката и застана неподвижен, докато премисляше какъв да бъде
следващият му ход. Превръзката го забеляза, но остана безразличен. Джек трябваше да
направи нещо, за да привлече вниманието му.
Извика радостно, наведе се и се престори, че взема нещо от тротоара. Изправи се с
гръб към улицата и с лице към Превръзката, а се правеше, че не го вижда, и бръкна в
пазвата си. Извади пачката и пъхна “намерената” банкнота. После натъпка парите уж в
сутиена си и продължи но пътя си.
Измина стотина крачки, наведе се да оправи обувката си и погледна крадешком
назад. Превръзката бе излязъл от скривалището си и вървеше след него.
Чудесно. А сега, да уредим срещата.
Джек извади бича и пъхна ръка в примката. Стигна до една уличка и свърна в нея.
След двайсетина крачки чу шума, който очакваше - забързани тихи стъпки,
приближаващи зад гърба му. Щом приближиха до него, той се хвърли наляво и се
прилепи до стената. Тъмната фигура се блъсна в количката и падна.
Оня се изправи, ругаейки и застана с лице към него. Джек се почувства изпълнен с
енергия и това го зарадва. Предстоеше му едно от най-големите удоволствия в занаята -
да даде на побойника лъжичка от собственото му лекарство.
Превръзката изглежда се колебаеше. Освен ако не беше изключително тъп, той
сигурно бе забелязал, че жертвата му се беше придвижила твърде бързо за една
възрастна жена. Джек не искаше да го плаши, затова остана неподвижен. Сви се до
стената и нададе силен вопъл.
Превръзката подскочи и огледа уличката.
– Хей! Млъквай!
Джек изпищя отново.
– Затваряй си устата!
Ала Джек само клекна, стисна още по-здраво дръжката на бича и пак извика.
– Добре, кучко - рече през зъби Превръзката и се хвърли към него. - Сама си го
изпроси.
В гласа му прозвуча нетърпение. Джек разбра, че му харесва да бие безпомощни
хора. Превръзката се надвеси - застрашително над него с вдигнати юмруци. Джек скочи,
замахна с лявата ръка и го удари по лицето. Младежът политна назад.
Джек знаеше какво ще последва, затова се придвижи вдясно, докато още нанасяше
удара. Веднага щом възвърна равновесие, Превръзката хукна да бяга. Току - що бе